Костас Варналис - Диктаторите

Тогава Епафродит застанал пред тази тъмна дупка и казал на Нерон:

— Щом работите са стигнали дотук, нямаш никакъв друг изход, освен да поставиш край на живота си по почтен начин, както сториха това толкова видни римляни, когато ти им заповядваше! Иначе, рано или късно, ще те открият и ще те убият, след като първо те подложат на изтезания, а покрай теб ще отидем и ние като предатели!

Нерон намерил съвета за правилен. Императорът бил вече толкова уморен и отчаян! И заповядал да му изкопаят гроб в скривалището, където се намирал.

Приятелите му почнали да копаят гроба пред очите му. Нерон следял зловещата им работа. После им казал да отидат да донесат няколко ведра вода, за да измият тялото му от кръвта, след като се самоубие.

Приятелите му изпълнявали нарежданията на господаря си мълчаливи и печални, а в това време Нерон плачел. И току повтарял:

— Какъв артист загива! Qualis artifex pereo!

Скоро гробът бил готов. Кофите с вода били наредени край него. Приятелите му донесли от двора, пак по нареждане на Нерон, няколко мраморни плочи, за да покрият с тях гроба. Обаче бившият император, който някога изисквал от жертвите си да се самоубиват веднага, щом им даде заповед, сега намирал, че самоубийството не е много лесна работа. И все отлагал своето. Страхувал се. Нямал смелост да забие меча в гърдите си.

В крайното си отчаяние все се надявал, че може да се случи някакво чудо и да се спаси. В такава нерешителност преминала цялата нощ. Когато пукнала зората, небето било съвсем чисто и скоро слънцето засияло след нощната буря.

Не се минало много време и от Рим пристигнал вестоносец, изпратен от някакъв верен дворцов човек, и предал на Фаон писмо. Нерон го грабнал нервно и прочел, че Сенатът го бил обявил за „враг на отечеството“ и че по всички посоки били изпратени конни отреди да го открият и да го отведат жив в Рим, за да бъде умъртвен „по стария римски обичай“.

— Какъв е този „стар римски обичай“? — запитал Нерон, който познавал само… новите обичаи!

— Събличат осъдения гол, притискат врата му с една вила и го бият с бич, докато издъхне.

Като чул това обяснение, Нерон разбрал, че няма никаква надежда за спасение. Взел двата ножа, които носел, опрял ги на гърдите си, но пак не му достигнала смелост да ги забие. Щом усетил върху голите си гърди студената стомана, бившият император бързо дръпнал ножовете и ги захвърлил настрани.

— Не е дошъл още моментът! — прошепнал той.

Все още се надявал на чудо!

След малко взел отново един от ножовете и опитал острието му. За да спечели време, накарал любовника си Спор да изпее предсмъртната му песен.

— Карай полека! — казал му той. — Не бързай!

Когато песента завършила, Нерон се огледал и казал:

— Не знам как се самоубива човек! Ще има ли някой от вас добрината да се самоубие преди мен, за да видя и се… науча?

Но никой не се помръднал. Нито една уста не се отворила.

— Позор! — изстенал Нерон.

И почнал да бърше с плаща си потта, която се стичала по челото му.

И бършейки потта си, Нерон говорел сам на себе си:

— Ах! Трябваше да се самоубия досега! Ах! Не е правилно, че се боиш, Нероне! Трябваше да имаш смелост в такива критични мигове! Хайде, напред! Не трепери! Хайде, убий се!

И въпреки всичко това, не смеел да забие ножа в сърцето си. Потял се, говорел си сам, поглеждал околните, имал всичкото добро желание да свърши със себе си — но не можел.

В този миг се чул конски тропот. Нерон изтръпнал. Епафродит излязъл навън да види кой иде. След малко се върнал пребледнял и съобщил на господаря си, че войниците открили убежището му и са дошли, за да го отведат. Изглежда, че старият войник, който познал бившия император, когато кърпата се смъкнала от лицето му, показал на конния отред в каква посока се отправил Нерон. И по това войниците разбрали къде се бил скрил, а именно — в дома на Фаон.

Когато чул, че идват да го отведат, Нерон си казал:

— Всичко е вече свършено!

Заел театрална поза и почнал да декламира на гръцки стихове от Омир, в които се казвало: „…тропотът на бързоногите коне достигна до ушите ми…“ След това сърцераздирателно повторил тъжните думи:

— О! Какъв велик артист загива! Какъв велик!

Стъпките на войниците се приближавали към скривалището на Нерон. Тогава актьорът император стиснал силно дръжката на ножа, сякаш се боял да не го захвърли отново, и го забил в гърлото си, подпомогнат от Епафродит, неговия писар, както съобщава Светоний.

Кръвта шурнала от раната. Императорът паднал на земята. Кръвта продължавала да тече и силите му постепенно отпадали.