Костас Варналис - Диктаторите

Бащата на Галба бил гърбав. Оженил се за правнучката на Мумий, онзи недодялан и жесток римлянин, който опожарил Коринт, най-големия и най-богат град в Гърция по онова време. Така че във вените на императора Сергий Галба и по бащина, и по майчина линия течала кръв на престъпници, кръв на подпалвачи и касапи!

Той бил толкова стар, че познавал лично всички досегашни римски императори от Юлиянския род. И дори още като юноша Галба бил силно обикнат от жената на Август, Ливия. Обикнала го толкова много, че в завещанието си му оставила 50 милиона сестерции.

И така значи Галба на младини бил приятел на прекрасната и зряла жена на Август, Ливия, която му завещала 50 милиона сестерции. Завещала му ги, но не ги получил. Защото новият император Тиберий не бил балама да предаде толкова пари на друг. Обявил завещанието за невалидно и сам прибрал парите.

След убийството на Тиберий от Калигула и на Калигула от преторианците, казвали на Галба: „Не изтървавай сгодния момент! Скачай на трона!“ Но какъвто си бил нерешителен и тъй като предпочитал хубавия живот пред рисковете, Галба изпуснал удобния случай и оставил убийците да възкачат на трона слабоумния Клавдий. В знак на признателност за лоялното му отношение Клавдий го изпратил управител на най-богатата провинция — Африка.

Още много преди да стане управител и да ограби Африка, Галба бил много богат — „най-богатото частно лице в Рим, което постоянно влизало и излизало от двореца на Август“, казва ни Плутарх. Можем да си представим какво е натрупал в продължение на дълги години като самовластен бирник и официален разбойнически главатар в Африка и Испания!

Но за да може да ограбва така поданиците си, неизбежно би трябвало да има много кораво сърце. А той го имал и в излишък. Отсичал ръце, разпъвал на кръст дори римски граждани — забранено било да осъждат на такава позорна смърт римски граждани! — оставял провинилите се в нещо свои войници да умират от глад. И не преставал да ограбва провинциите си. Затова, казва ни Светоний, когато се провъзгласил за император, славата му на скъперник и кръвопиец първа стигнала в Рим. Пръснал се слух, че новият император за наказание наложил страшни глоби на много градове в Испания и Галия и разрушил стените им, задето не застанали на негова страна. Говорело се също така, че избил всички офицери, които не го били подкрепили; избил ги заедно с целите им семейства — с жените и децата.

Но как възнаградил офицерите и войниците, които му останали верни и го подкрепили? Дал на всеки по паница зеле и по пет до десет динара!

Римският народ, навикнал на щедростта на Цезар, Клавдий и Нерон, оказал много студен прием на Галба, когато узнали за скъперничеството му. Галба, казват, имал намерение да се покаже скъперник и в управляването на финансите на държавата. Но съпротивата на народа не му позволила това.

Това сребролюбие изяло главата на Галба. Началникът на преторианците, Нимфид Сабиний, за да склони войниците да признаят Галба за император, им обещал голямо възнаграждение. Обещал по 7500 драхми на всеки преторианец и по 1250 на обикновените войници. Но когато дошло време за плащане, по никакъв начин не успели да измъкнат тази сума от цицията Галба! И естествено не можели да бъдат повече негови приятели.

За римските императори тронът бил върхът на материалния успех. Стъпили веднъж горе, те ставали абсолютни господари на държавната хазна и неконтролирани от никого грабители на провинциите. Освен това можели да конфискуват имуществото на всеки римски гражданин. Единствената им цел, както видяхме досега, била личното им благополучие и задоволяването с всички възможни начини на всичките им желания, позволени и непозволени. Безсрамен мързел — ето едно от най-големите им наслаждения! Да управляват, без да се безпокоят за каквото и да е!

И както слабоумният Клавдий предоставил управлението на страната на трима свои освободени роби — Нарцис, Полибий и Палас, — така и старият бърборко Галба предоставил „държавното кормило“ на Виний, страстен сребролюбец, на Лакон, началник на преторианците, крайно безсъвестен човек, и на Икел, любовника си. Римляните наричали тези трима души „надзиратели“ на Галба. Те командували деспотично стария император. Тези трима души продавали всичко — освобождаване от данъци, осъждане на невинни, оправдаване на виновни и прочие. Жестокият император осъждал на смърт за най-незначителна простъпка най-видни членове на висшето римско общество, сенатори и конници. Естествено, осъждането на смърт означавало конфискация на имуществото!