Костас Варналис - Диктаторите

Както ни го описва Светоний и както личи от бюстовете му, Вителий бил много едър човек, с много голям корем. Имал дебел врат като на бик, червендалесто лице — от много ядене и пиене! — и единият му крак бил по-къс от другия. Ала най-вече — имал челюсти на звяр!

Той е един от най-големите зверове, заемали някога трона на световната империя. Безсрамен и безмилостен! Когато войниците му го измъкнали посред нощ от палатката и при светлината на факлите го провъзгласили за император, знаете ли какво направил? Най-кощунствено взел меча на Юлий Цезар от един храм на Марс и с тази скъпоценност в ръка се провикнал пред „момчетата“ си:

— Смелост, момчета! Идват и за нас добри дни!

А слънцето, което осветявало тези добри дни, било държавната хазна!

Междувременно пристигнала приятната вест, че преторианците убили Галба. Но, за съжаление, преторианците не провъзгласили него за император, а Отон. Тогава Вителий решил да действува. Разделил войската си на две. Изпратил първата част към Италия, а сам той я следвал отдалеч. Защо? За да може, в случай че първата му армия бъде победена, да офейка бързо и лесно, без да излага живота си на опасност. А след това оттам, от Германия, да се спазари с Отон и да постигне изгодно споразумение.

Когато стигнал в Галия, една след друга дошли добри вести. Пълководците на Отон били победени при Витриак и мимолетният император Отон се самоубил.

Тогава Вителий, подсигурил се срещу всякаква опасност, единствен господар на света и на всички богатства, меса и вина, се отправил като триумфатор към Рим, с празненства и веселия. Пред войската вървяло цяло множество от мимици, актьори, танцьори и музиканти; а отзад следвали колите, натоварени със заклани животни и пълни бъчви. Тази войска от 60 000 германци с диви лица и чудновати облекла предизвиквала страх и трепет сред жителите на местата, през които минавали. И действително, тези диви грабители събаряли всичко по пътя си. Държели се като завоеватели. Отдавали се изцяло на плячкаджийство и насилия.

Във всяко селище изплашените жители устройвали народни угощения. На тях войска и император се наяждали като скотове, напивали се, повръщали, ограбвали жителите и изнасилвали жените им. Освобождавали робите и ги вземали със себе си, и ако някой от гражданите се опитвал да им се противопостави, убивали го.

Този поход на върховния господар с войскарите му показва какво е представлявала Римската империя без маска. Следните думи на самия император разкриват най-добре суровата действителност. Когато шествието на разюзданите пияници стигнало при бойното поле край Витриак и пред очите им се появило зрелището на купищата разложени трупове — 80 000 души! — които вонели непоносимо, всички си запушили носа. Но Вителий им казал:

— Един мъртъв враг винаги мирише хубаво, особено ако е сънародник!

Цялата настървеност и безчестие на гражданските войни, водени за завземането на върховната власт, са вложени в думите на дебелия Вителий.

След като изрекъл тези „мъдри“ слова, императорът наредил да му донесат вино, за да не чувствува вонята на труповете. Дал вино и на свитата си. И всички се напили пред зловещата гледка на подутите и разкапани трупове, над които се въртели рояци мухи.

В Рим влязъл в походна униформа, заобиколен от „орлите“ и байраците си. И веднага започнал да потъпква с крачищата си всички божи и човешки закони. Провъзгласил се за върховен понтифекс и пожизнен консул и раздал всички най-високи държавни длъжности на приятелите си и то за десет години; а през годините на републиката всички длъжности били едногодишни. Не давал сметка никому и законите не важели. „Неговото царуване — казва Светоний — било царуване на мимиците, водачите на колесници и на Азиатик.“

Но кой бил този Азиатик? Нека оставим пак на римския историк да ни обясни това: „Този Азиатик бе освободен роб, тясно свързан с императора още от детските му години и… двустранен негов любовник“!

Но един ден младият Азиатик офейкал от Вителий. Ала господарят му го открил в Потиол, където беглецът работел като кръчмар. Вителий го оковал във вериги, но скоро го освободил и го задържал при себе си. Обаче Азиатик имал своенравен характер и често пъти правел опити да се измъкне. Най-сетне му дотегнал и Вителий го продал на един собственик на група пътуващи гладиатори.

Но веднъж бившият му господар го видял при един гладиаторски бой, сред арената, готов да убие или да бъде убит. И тогава сърцето му се смилило над него! Взел си го обратно и го освободил.