Дейвид Морел - Фалшива самоличност

— Не знам с каква информация за бившата ми съпруга си мислите че разполагате, но тя вече не е меродавна, тъй като Мария току-що ми се обади.

Бюканън едва се сдържа да не започне да задава въпроси. По сценарий тази роля беше отредена на Холи. Тя трябваше да направи това. И наистина го направи.

— В такъв случай, сигурно сте изпитали облекчение.

— Разбира се. Огромно — Фредерик Молтин беше среден на ръст и тегло, в средата на четиридесетте, със средно голямо количество умерено посивяла коса. Що се отнасяше до останалите му атрибути, в тях нямаше нищо средно или умерено. Елегантните му, лъснати до блясък черни обувки с тънки подметки и безупречно изгладеният му син вълнен костюм с двуредно сако очевидно бяха закупени от чужбина, изработени по поръчка специално за него и шити на ръка. Ослепително бялата му риза и тъмната вратовръзка на тесни райета бяха от първокласна коприна. Бюканън нямаше как да не обърне внимание на диамантените му копчета за ръкавели, тъй като без да крие нетърпението си Молтин погледна инкрустирания си с диаманти часовник Картие. На кутрето на лявата си ръка имаше пръстен със сапфир. По груба сметка дрехите, които беше облякъл тази сутрин, вероятно струваха двадесет хиляди долара.

— Служителят на хотела ми каза, че искате да ви отделя десет минути, но дори и това време ми се струва много — продължи Молтин. Гласът му беше писклив и надменен.

— Но вие сигурно горите от нетърпение да съобщите на пресата добрата новина — каза Холи. — Вчера се вдигна толкова шум около твърдението ви, че нещо се е случило с нея. Сега ще искате да уведомите всички, че тревогата е била фалшива.

— Е, да — каза Молтин. — Разбира се. Не бях… Права сте. Много важно е вие и останалите ви колеги да информирате нейните почитатели, че нищо лошо не й се е случило.

В следващия въпрос на Холи прозвуча озадачено.

— Начинът, по който го казвате… Сякаш все още не сте съобщили на медиите.

— Аз… Тя току-що ми се обади. Все още се опитвам да свикна с тази мисъл. Изпитах такова облекчение, разбирате ли — Молтин извади тъмночервена кърпичка от джобчето на сакото си и избърса челото си.

Да бе, дяволски облекчен изглеждаш, помисли си Бюканън.

— Нямах време да събера мислите си и да планирам нещата.

— Какво ви каза бившата ви съпруга? — попита Холи. — Къде е била през изминалите две седмици?

Молтин я изгледа объркано.

— Извън страната. Каза ми къде, но не желае да съобщавам точното място. Иска да остане в чужбина още известно време. Да си почине. А след това недоразумение репортерите направо ще я обсадят, ако научат къде точно се намира.

— Е, не можете ли да ни кажете най-общо в коя част на света се намира?

— Във Франция. Но това е всичко, което възнамерявам да разкрия.

— Обясни ли ви защо е изчезнала?

— Искала да попътува. А в нетърпението си около тези злополучни правни спорове аз погрешно предположих, че след като не мога да се свържа с нея, сигурно й се е случило нещо ужасно.

Бюканън огледа отново помещението и усети едва доловим мирис на цигарен дим, но в безупречно подредената стая нямаше никакви пепелници. Дрехите на Молтин също не миришеха на цигарен дим. Бюканън винаги се учудваше, че пушачите не си дават сметка как миризмата на цигари се просмуква в дрехите им. В такъв случай цигареният дим се разнасяше към тях от някоя отдалечена стая на просторното жилище. А Бюканън беше напълно убеден, че Фредерик Молтин не само не пушеше, но и не търпеше някой около него да пуши, поне не в своя апартамент.

— Ще ви призная нещо — каза Молтин. — Острата ми реакция се дължеше на факта, че Мария не желаеше да отговаря на обажданията ми по телефона. Когато преди няколко седмици продаде апартамента си и сякаш изчезна, аз се вбесих, че ме е пренебрегнала, че не се е посъветвала с мен. В миналото тя търсеше съветите ми за всичко. Не можех да си представя, че ще бъде толкова независима, въпреки че се разведохме. Затова гордостта ми настояваше, че тя сигурно е станала жертва на някаква машинация. Доста нелепо от моя страна.

— Да — за първи път се обади Бюканън. — Ще разрешите ли да използвам тоалетната ви?

— Не! В никакъв случай!

— Но аз не мога да издържам. Трябва да отида.

Бюканън тръгна към вратата в далечния край на стаята.

— Почакайте! Какво правите? — гневно възкликна Молтин. — Не можете… Спрете веднага! Спрете!

— Но аз ви казах, трябва да използвам тоалетната — Бюканън отвори вратата и се озова в изискан, скъпо украсен коридор.