Дейвид Морел - Фалшива самоличност

— Ще ми дадете ли пари за едни хамбургер? — попита мъжът. В очите му се четеше стаена горчивина. Срамът му се бореше с гнева, докато се опитваше да запази достойнството си, въпреки че просеше.

— Мисля, че мога да ти дам повече, отколкото за един хамбургер — каза Бюканън.

Мъжът сви вежди. По лицето му се изписа учудване, примесено с предпазливост.

— Искаш ли да свършиш една работа? — попита Бюканън.

— Вижте, не знам какво сте намислили, но се надявам, че няма да ме забъркате в някоя каша. Преди малко някакъв тип спря и ми каза, че щом искам да работя, трябва да си намеря работа. Нарече ме мързеливо копеле и отмина. Да си намеря работа? Хайде де, че аз нямаше да прося тук и да слушам как хората ме обиждат, ако можех да си намеря работа.

— Какво ще кажеш? — попита Бюканън. — Пет минути работа срещу сто долара?

— Сто долара? За толкоз пари бих… Почакайте малко. Ако става дума за наркотици или…

Конспиративната квартира се намираше на пет преки на север от редакцията на „Вашингтон Поуст“. Телефонът едва беше иззвънял, когато полковникът престана да крачи нервно из стаята и грабна слушалката.

— „Видеокасети за домовете“.

— Изглежда няма да дойде — произнесе мъжки глас. — Който и да е този Майк Хамилтън, той трябваше да се срещне с нея в два и двадесет. Но сега вече е три без петнадесет, дъждецът се превръща в порой и тя започва да се върти, сякаш пейката, на която е седнала, е страшно студена.

— Продължавайте да я наблюдавате, докато се върне на работа и нашият човек в отдела й я поеме от вас — каза полковникът.

— Може би в момента тя прави точно това. Работи — произнесе мъжкият глас. — Това, че онзи тип, който работи с нея, никога не я е чувал да споменава за Майк Хамилтън, не значи, че Майк Хамилтън не може да бъде някой от източниците й за поредната статия, върху която работи. Дявол да го вземе, та той може да е неин приятел от времето, когато е работела в Калифорния.

— Може да е, майоре? Не обичам офицерите ми да се занимават с предположения. В записа на разговора не се споменава за Калифорния, нито за нещо друго. Тя и Хамилтън разговарят така, сякаш нещо ги свързва. Но какво? Това ми прилича на някакво прикритие.

— Е, повечето хора не обсъждат житейските си перипетии по телефона, когато се обадят, за да поканят някого на обяд.

— Опитвате се да бъдете язвителен ли, майоре?

— Не, сър. В никакъв случай. Просто се опитвам да мисля на глас и да анализирам проблема. Според мен, ако тази среща с Хамилтън има нещо общо с нас, тя нямаше да го прави така открито. Освен това проверихме компютърните архиви. Нито един човек на име Хамилтън никога не е бил свързан с нашите операции.

— Нито един човек на име Хамилтън? — каза полковникът. — Нима сте забравили, че един от нашите специалитети са псевдонимите? Дявол да го вземе, ами ако истинското му име не е Хамилтън?

В слушалката за момент настъпи мълчание.

— Да, сър. Разбирам какво имате пред вид.

— Откакто се завърна от Ню Орлиънс, всичко, което прави, изглежда съвсем рутинно. Сега за пръв път прави нещо, което не може да бъде докрай обяснено. Заради самата нея се надявам, че не е свързано с нас. Иска ми се да вярвам на това, което е казала на Бюканън — че се е отказала от статията. Същевременно искам да разбера кой, по дяволите, е този Майк Хамилтън.

— Полковник, можете да разчитате, че ще ви… Един момент, получих съобщение от екипа за наблюдение… Някой приближава към жената.

Полковникът престана да се движи, престана да мига, престана да диша, вперил поглед в отсрещната стена.

— Фалшива тревога, сър — прозвуча гласът. — Някакъв чернокож тип с табелка, че търси работа. Обикаля всички в парка и се опитва да проси.

Полковникът въздъхна и сякаш излезе от някакъв транс.

— Продължете наблюдението. Дръжте ме в течение. Искам да знам какво прави жената всяка секунда — той силно тръшна слушалката върху телефона.

Седнал в едно кресло в ъгъла на стаята, Алън внимателно го наблюдаваше.

— Защо не се успокоите? Каквото и да се случи, то ще стане независимо дали гледате телефона или не.

— Изглежда не считаш, че положението е сериозно.

— О, напротив — каза Алън. — За мен това е признак, че операцията е излязла извън контрол. Вместо да си гледате работата, вие си губите времето, а и времето на вашите хора, за да следите репортера и Бюканън.

— Губя си времето?

— Що се отнася до мен, и двата проблема са решени. Оставете Бюканън да се скрие в някоя дупка. Той изчезна и това е добре. Съвсем скоро всички ще забравят за него. А репортерът без Бюканън не може да публикува статията си. Толкова е просто. Ако наруши обещанието си, ще отречем всичко, което каже, ще я обвиним, че е готова да жертва истината в името на кариерата си и ще я накараме да покаже този загадъчен тип, за когото твърди, че се е подвизавал под Бог знае колко имена.