Уолтър Мосли - Дявол в синя рокля

— Има много мъртъвци, Дафне, и полицията иска да ми ги прикачи. Освен тях съществуват и онези тридесет хиляди долара, които си откраднала от мистър Картър, и ДеУит Олбрайт ме дебне да ми пръсне задника заради тях.

— Всичките пари, които имам, са само наша работа, на мен и Тод, и нямам нищо със смъртта на никого или с онзи мъж Олбрайт. Абсолютно нищо.

— Може и да си мислиш така, но Олбрайт притежава таланта да прави бизнеса ти свой…

— И така, какво искаш от мен?

— Защо беше убит Хауърд Грийн?

Тя ме загледа така, сякаш бях мираж.

— Кой?

— О, хайде.

Тя извърна поглед за момент и после въздъхна.

— Хауърд работеше за един богат мъж на име Матю Теран. Той беше неговият шофьор. Теран искаше да се кандидатира за кмет, но сред онази тълпа трябва да се иска разрешение за такава работа. Тод не искаше Теран да се кандидатира.

— И защо? — попитах.

— Малко след като се запознах с него, Теран искам да кажа, той си купи едно малко мексиканче от Ричард.

— Мъжът, когото открихме убит?

Тя кимна.

— И кой беше той?

— Двамата с Ричард бяхме… — тя се поколеба за момент — … приятели.

— Интимни?

Тя кимна леко.

— Преди да се запозная с Тод, двамата с Ричард прекарахме заедно известно време.

— В нощта, когато за пръв път тръгнах да те търся, се сблъсках с Ричард пред кръчмата на Джон. Теб ли търсеше тогава?

— Възможно е. Той не искаше да ме пуска да си ходя, така че се сдуши с Теран и Хауърд Грийн, за да ми направи мръсотия, така че да могат да притиснат Тод.

— Каква мръсотия?

— Хауърд знаеше нещо. За мен.

— Какво?

Но тя не ми отговори на въпроса.

— Кой уби Хауърд? — попитах.

Отначало не ми отговори. Поигра си с одеялата, като го оставяше да се хлъзгат между гърдите й.

— Джопи го уби — каза накрая тя. Не искаше да посрещне погледа ми.

— Джопи! — изкрещях. — Защо ще му е да върши такова нещо? — Но знаех, че това беше истината дори още преди й бях задал въпроса. Защото Джопи си умираше да пребие някой човек до смърт.

— И Корета, и тя ли?

Дафне кимна. Точно в този момент гледката на голотата й ме отврати особено.

— Защо?

— Понякога двамата с Франк се отбивахме до кръчмата на Джопи. Просто защото Франк обичаше хората да ме виждат с него. А последният път, когато отидох там, Джопи пошепна, че че някакъв човек бил разритвал за мен и че трябва да му позвъня по-късно, за да разбера кой е. Така научих за онзи Олбрайт.

— Кажи ми за Хауърд и Корета. Какво точно им се случи?

— Хауърд Грийн вече беше идвал при мен и ми каза, че ако не направя онова, което той и шефът му искат от мен, те ще ме унищожат. Казах на Джопи, че мога да му намеря хиляда долара, ако направи така, че Олбрайт никога да не ме намери и ако може да си поговори с Хауърд.

— Значи той уби Хауърд?

— Мисля, че стана някаква грешка. Хауърд имаше дълъг език. Джопи направо полудя.

— А Корета?

— Когато тя дойде при мен съобщих на Джопи. Казах му, че ти си задавал въпроси и … — тя се поколеба — … че си я убил. Той вече беше порядъчно подплашен. Вече имаше един труп в сметката си.

— Защо не уби и теб?

Тя вдигна глава и отметна косите си назад.

— Още не му бях дала онези пари. Той още си искаше хилядата долара. Така или иначе, мислеше, че аз съм момиче на Франк. Повечето хора уважават Франк.

— Какъв ти е Франк?

— Не е нещо, което да го проумееш някога, Изи.

— Добре, мислиш ли, че той знае кой е убил Матю Теран?

— Не знам, Изи. Не съм убивала никого.

— Къде са парите?

— Някъде. Не тук. Не и където можеш да ги докопаш.

— Тези пари ще ти видят сметката, момиче.

— Ти ме убиваш, Изи. — Тя се пресегна да ме погали по коляното.

Изправих се.

— Дафне, трябва да говоря с мистър Картър.

— Няма да се върна при него. Никога.

— Той само иска да си поговорите. Не е необходимо да се любиш с него докато си говорите.

— Ти не разбираш. Аз го обичам и поради това не мога повече да го видя. — Очите й се изпълниха със сълзи.

— Страшно много усложняваш нещата, Дафне.

Тя отново се пресегна към мен.

— Стига!

— Колко ти даде Тод за мен?

— Хиляда.

— Заведи ме при Франки и ще ти дам две хиляди.

— Франк се опита да ме убие.

— Усмивката ти не е достатъчна, за да спре Франк.

— Заведи ме при него, Изи; това е единственият начин да получиш парите.

— Какво ще кажеш за мистър Картър и Олбрайт?

— Те ме търсят, Изи. Остави на Франк и мен да се погрижим за това.

— Какъв ти е Франк? — попитах я пак.

Тя ми се усмихна. Очите й отново възвърнаха синевата си и тя се отпусна върху стената зад леглото.