Уолтър Мосли - Дявол в синя рокля

Примо беше добър момък и обичаше да работи заедно с мен и приятелите ми. Каза ни, че си купил тази голяма къща, за да я превърне в хотел. Все ни врънкаше да сменим квартирите си и да дойдем да живеем при него под наем или пък да казваме на приятели за него.

Изправи се когато тръгнах към него. Стигаше едва до гърдите ми.

— И какво ги трябва? — попита той.

— Имаш ли нещо уединено?

— Ей там отзад имам една малка къщичка, в която можете да се нанесете двамата със сеньоритата. — Той се приведе да погледне Дафне в колата. Тя му се усмихна приветливо в отговор.

— Колко ще струва?

— Пет долара на вечер.

— Какво?

— Това е цяла къща, Изи. Създадена за любов. — И той ми намигна.

Можех да се спазаря и накара да я взема безплатно, но други неща си имах наум.

— Добре.

Дадох му една десетдоларова банкнота и той ни заведе до пътеката, която заобикаляше голямата къща отзад. Тръгна с нас, но аз го спрях.

— Примо, приятелю — казах. — Утре ще те навестя и ще му ударим една петинка, става ли?

Той се ухили и ме тупна по ръката, преди да се обърне на връщане. Прииска ми се животът ми да е толкова обикновен, че единствената ми мечта да е да прекарам дива нощ с бяло момиче.

Първото нещо, което видяхме, бяха купища цветни храсти избуяли навсякъде. От клоните беше оформен разръфан проход в човешки ръст. След него идваше малка сграда, подобна на къщичка на градинар в голямо имение. Трите стени на къщата представляваха стъклени врати от пода до тавана. Всички можеха да се отварят навън към циментовото патио, обграждащо къщата от три страни, но всички бяха затворени. Входната врата беше дървена, боядисано в зелено.

Дълги бели завеси бяха издърпани върху върху всички прозорци.

Вътре къщата представляваше просто една голяма стая с падащо легло-спалня в едната си страна, и газова печка от другата. Имаше и маса с тостер върху нея и четири въртящи се стола. Имаше и голям тапициран с тъмнокафяв материал диван с избродирани гигантски жълти цветя.

— У, страхотно е! — възкликна Дафне.

Физиономията ми сигурно бе изразила ясно мнението ми, че е превъртяла, защото тя се изчерви малко и добави:

— Е, може да ни свърши работа, но си мисля, че не е зле малко да поразместим.

— Може би ако го разпердушиним…

Тя се изсмя и това беше прекрасно. Както вече казах, тя беше като дете и детското й задоволство ме трогваше.

— Красиво е — заяви тя. — Може би не е богато, но е спокойно и тихо. Никой не може да ни види тук.

Оставих чантите й до дивана.

— Налага ми се да изляза за малко — казах. След като вече я бях настанил, вече виждах как да задвижа по нататък нещата.

— Остани.

— Трябва да тръгвам, Дафне. Гонят ме двама много лоши мъже плюс лосанджелизката полиция.

— Какви лоши мъже? — Тя седна на дивана и кръстоса крака. В мотела си беше сложила жълта плажна рокля, която оголваше загорелите й рамене.

— Мъжът, когото твоят приятел е наел и Франк Грийн, другият ти приятел.

— Какво общо има Франки с теб?

Отидох до нея и тя се изправи да ме посрещне. Издърпах надолу яката си и й показах надупченото си гърло.

— — Ето какво общо има Франки с мен.

— О, миличко! — възкликна тя и нежно погали шията ми.

Може би просто допирът с женското тяло ме взриви или просто проумяването на всичко случил се до този момент; не знам.

— Виж това тук! Това пък е от ченгетата! — Казах, като посочих синината под окото ми. — Два пъти ме арестуват, обвиняват ме в извършването на четири убийства, заплашват ме хора, които никога не съм познавал, и… — Усетих, че черният ми дроб напира да изскочи между зъбите ми.

— О, мое бедно мъжленце — каза тя, улавяйки ме за ръката, като ме поведе към банята. Държа ме без да ме пусне, докато пусне водата за ваната. Беше плътно до мен, разкопчавайки ризата ми и смъквайки панталоните ми.

Седях така, гол върху тоалетната чиния, като я следях как рови из покритата с огледало стенна аптечка. Усетих нещо дълбоко в себе си, нещо тъмно като джаз, което ти напомня, че смъртта е наблизо.

— Смърт — захърка саксофонът.

Не давах пет пари.

Дафне Монет, жена, която изобщо не познавах отблизо ме накара да легна в дълбоката порцеланова вана, като внимателно ме изми между пръстите на краката и нагоре по краката. Вече бях получил силна ерекция, чак до корема, и дишах бавно, като малко момче, пристъпващо да улови пеперуда.

— Шшт, спокойно, миличък — прошепваше тя от време на време. — И поради някакви причини това ми причиняваше болка.