Робин Хоб - Мисията на шута

Вълкът не ме попита за пътуването, което му бях предложил. Мисля, че в сърцето си се радваше, че то се отлага. Имаше дни, в които чувствах, че думите на Славея са ме състарили. Годините наистина бяха направили това с вълка. Подозирах, че е много стар за своя вид, въпреки че не знаех колко дълго живеят вълците. Веднъж дори ми мина през ума, че може би използва моите години, за да удължи своите. Но тази мисъл дойде не с негодувание, че е възможно да краде от дните ми, а с надеждата, че все пак бихме могли да поживеем още дълго заедно. Защото щом момчето заминеше да чиракува, кого щях да имам освен Нощни очи?

Известно време се чудех дали Сенч няма да намине отново, след като вече знае пътя, но дългите летни дни се изнизаха, а пътеката към къщата ни си остана пуста. Два пъти ходих на пазара с момчето: взехме пиленца, мастилата и боите ми и корени и билки, за които смятах, че може да са необичайни там. Нощни очи беше доволен да си остане у дома, защото не му допадаше не само търговският кръстопът, но и прахта, шумът и суматохата на претъпкания пазар. Изпитвах почти същото, но все пак си наложих да отида. Не се справихме толкова добре, колкото се надявахме, защото хорицата на малкия пазар бяха свикнали повече да си разменят стока, отколкото да купуват с монети. Все пак бях приятно изненадан, от това колко много хора помнят Том Беджърлок и се радват, че ме виждат.

Втория път, когато отидохме на пазара, случайно се срещнахме със странстващата вещица на Хеп от Бъкип. Бяхме подредили стоката си на задницата на малката каручка. Някъде в късния предобед тя ни зърна и възкликна от радост, че вижда отново момчето. Стоях кротко настрана и ги гледах как си говорят. Хеп ми беше казал, че Джина е хубава, и наистина беше, но признавам, че се изненадах, като видях, че е по-близо до моята възраст, отколкото до неговата. Бях предположил, че е някое момиче, завъртяло главата му, когато са се срещнали в Бъкип. Тя обаче се оказа жена, наближаваща средната възраст, с бадемови очи, с лице, напръскано с лунички, и с къдрава коса, която преливаше от кестеняво към кафяво. Имаше приятно закръглената фигура на зряла жена. Когато той й каза, че са му откраднали магическия й талисман срещу джебчии, преди да изтече денят, тя се засмя високо, открит и сърдечен смях. После кротко му обясни, че точно така трябвало да действа магията. Кесията му била опазена, защото крадецът откраднал талисмана вместо нея.

Когато Хеп се заозърта да ме включи в разговора, очите й вече се бяха спрели на мен. Гледаше ме с онова изражение, което родителите често пазят за възможно опасни непознати. След като се усмихнах, кимнах и я поздравих с добър ден, тя видимо се отпусна и усмивката й се разшири, за да включи и мен. В същото време пристъпи по-близо, вгледа се в лицето ми и разбрах, че зрението й не е силно.

Беше донесла стоката си на пазара и просна килимчето си в сянката на каруцата ни. Хеп й помогна да подреди талисманите и лековете си и след това двамата си прекараха весело пазарния ден, разправяха си новини от Пролетния панаир насам. Заслушах се, когато Хеп й заговори за плановете си да чиракува. Докато й говореше, ми стана ясно колко много иска да отиде при мебелиста в Бъкип вместо при майстора на лодки в залива Хамърби. Замислих се дали все пак не може да се уреди нещо, не само с по-високата такса, но и друг да уговори чиракуването. Можеше ли Сенч да бъде убеден да ми помогне в това начинание? Оттам умът ми се отнесе към какво може да ми поиска старецът в замяна. Бях потънал дълбоко в тези мисли, когато Хеп ме сръга с лакът и ме извади от унеса ми.

— Том! — каза той и моментално осъзнах, че по някакъв начин съм го поставил в неудобно положение. Джина ни гледаше с очакване.

— Да?

— Видя ли, казах ти, че ще се съгласи! — извика той ликуващо.

— Е, наистина ти благодаря, стига да си сигурен, че няма да ви затрудня — отвърна Джина. — Пътят е дълъг, а хановете са далече един от друг и са много скъпи поне за мен.

Кимнах, без да знам за какво всъщност става дума, и в следващите няколко минути разбрах, че Хеп е предложил гостоприемството на къщурката ни за следващия път, когато й се случи да мине покрай нас. Въздъхнах скришом. Хеп обичаше новостта, която носеха със себе си случайните ни гости, но аз все още гледах на всеки нов странник като на възможен източник на опасност. Зачудих се колко дълго още трябва да живея, преди тайните ми да остареят толкова, че вече да са без значение.

Усмихвах се и кимах, докато си говореха, но почти не се включвах. Усетих се, че я оглеждам, както ме беше учил Сенч, но не открих нищо, което да намеква, че не е най-обикновената скитаща вещица, за каквато се представяше.