Робин Хоб - Мисията на шута

— Нищо — отвърнах. — Мисля да не правя нищо. Мисля да го оставя да си е момче. Мисля да го оставя да се влюби в момиче и да остава навън до късно, та да го мъчи главоболието, когато сутрин майсторът му го хока, че е закъснял. — Обърнах се и я погледнах. Светлината на огъня играеше по милото й лице. — Мисля да го оставя да си бъде момче. Поне още малко.

— Смяташ ли, че е разумно? — попита тя, но се усмихна.

— Не. — Поклатих бавно глава. — Смятам, че е глупаво и е чудесно.

— Аха. Е. Ще останеш ли още за чаша тогава? Или трябва да бързаш за замъка и задълженията си там?

— Нямам задължения тази нощ. Няма да липсвам на никого.

— Ами хубаво. — Наля ми още чай с усърдие, което ме поласка. — Ще поостанеш значи. Липсваше ни. — Отпи от чашата си и ми се усмихна над ръба.

Фенел затвори очи и замърка.

Беше време, когато мислех, че значимият труд на живота ми ще е да напиша история на Шестте херцогства. Започвал съм я многократно, но като че ли винаги съм се плъзгал встрани от величавия разказ в изброяване на дните и подробностите от собствения си дребен живот. Колкото повече проучвах описанията на други, писани, както устни, толкова повече ми се струваше, че се залавяме с такива истории не за да съхраним знание, а за да наместим миналото в удобен коловоз. Като цвете, затиснато и изсушено, опитваме се да го задържим неподвижно и да кажем: ето, точно така е, както в деня, в който го откъснах. Но също като цветето, миналото не може да бъде съхранено. То губи уханието и жизнеността си, крехкостта му се превръща в чупливост и цветовете му избледняват. И когато отново погледнеш цветето, разбираш, че това изобщо не е каквото си искал да плениш, че мигът е избягал завинаги.

Пишех своите истории и наблюдения. Пленявах мислите си, представите и спомените в думи върху пергамент и хартия. Толкова много събрах и мислех, че е мое. Вярвах, че като го закрепя в думи, ще мога да извлека смисъл от всичко, което се е случвало, че следствието ще дойде след причината и че основанието за всяко събитие ще ми стане по-ясно. Може би се стремях да оправдая себе си, не просто всичко, което бях направил, но онова, в което се бях превърнал. Години наред пишех ревностно почти всяка вечер, грижливо обяснявах своя свят и своя живот на себе си. Оставях свитъците си на рафта с вярата, че съм пленил смисъла на своите дни.

Но после един ден се върнах и заварих всичките си грижливи писания на късчета, разпръснати в изпотъпкания мокър сняг на двора. Седях на коня си, гледах ги отгоре и разбрах, че както винаги, миналото се е изтръгнало на воля от усилието ми да го определя и разбера. Историята не е по-неподвижна и мъртва от бъдещето. Миналото не е по-далече от последния дъх, който си поел.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3914

Издание:

Робин Хоб. Мисията на шута

Шутът и убиецът, Книга I

Американска, първо издание

Превод: Валерий Русинов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“

Издател: ИК „БАРД“ ООД

Формат 60/90/16

Печатни коли 43

ISBN 978-954-585-980-9

Кичура на язовеца. — Б.пр.

Лош късмет. — Б.пр.

Forge (англ.) — претопявам, преправям. — Б.пр.

Копър (англ.). — Б.пр.