Робин Хоб - Мисията на шута

Той хвърли още дърва в огъня, а аз излязох от ваната, избърсах се и облякох синия халат. Дланите и стъпалата ми се бяха набръчкали от дългото киснене. Сенч напълни едно котле и го постави на триножника, после свали от рафта чайник и чаши. Загледах как смесва билките за чая от гърненцата с коркови тапи.

— Много ли е късно? — попитах уморено.

— Толкова късно, че Бърич щеше да каже, че е рано — отвърна той. Постави малка масичка между столовете при камината и сложи на нея чайника и чашите. Седна в изтъркания си стол и ми посочи другия. Настаних се и го погледнах замислено. Явно беше стоял буден през цялата нощ, но не изглеждаше уморен, а дори изпълнен с енергия. Очите му бяха бистри и ръцете му не трепереха. Сплете пръсти в скута си и за миг помълча, загледан в тях. — Съжалявам — въздъхна. Вдигна очи и ме погледна. — Няма да се преструвам, че напълно разбирам загубата ти. Вълкът ти беше чудесно същество. Ако не беше той, кралица Кетрикен изобщо нямаше да се измъкне от замъка преди толкова години. А и често ми е разказвала как е осигурявал месо за всички ви по време на пътуването ви през Планинското царство. — Помълча, после попита: — Мислил ли си, че ако не беше вълкът, никой от двама ни нямаше да седи тук сега?

Точно тогава не ми се искаше да говоря за Нощни очи, нито да чувам колко хубави спомени имат други за него.

— Тъй — отроних, след като неловкият миг тишина отмина. — Всичко ли мина добре? Годежната церемония и всичко?

— О, това беше само церемонията за добре дошли. Официалният годеж ще е чак на новолуние. По-другата нощ. Всички херцози трябва да пристигнат, преди да можем да го проведем. Замък Бъкип ще се натъпче с хора до пръсване и целият град също.

— Аз я видях. Нарческата. Тя е още дете.

Странна усмивка огря лицето на Сенч.

— Щом казваш, че е „още“ дете, съмнявам се, че наистина си я видял. Тя е… напъпваща кралица, Фиц. Жалко, че не можеш да се запознаеш и поговориш с нея. По някакъв изключителен късмет външноостровитяните са ни предложили великолепна съпруга за нашия принц.

— А Предан съгласен ли е с това?

— Той… — Сенч изведнъж се стегна. — Какво?! Задаваш въпроси на своя майстор, а? Докладвай, младо конте такова! — Усмивката му извади цялото жило от думите му.

Започнах да докладвам. Водата кипна, Сенч запари чая и наля. Беше щипещ и силен. Не зная какво имаше в него, но мъглата от умората и виното се вдигна от ума ми. Разказах му за всички събития до момента, в който стигнахме в хана. Както винаги, лицето му беше замръзнало, докато слушаше. И да чу нещо, което да го смае, прикри го добре. Само веднъж трепна, когато му казах как проснах Предан по гръб на брега. Когато свърших, вдиша дълбоко. Стана и бавно закрачи из стаята. После се върна и седна тежко.

— Значи нашият принц е Осезаващ.

От всички неща, които можеше да каже, това ме изненада най-много.

— Ти съмняваше ли се?

Той поклати глава.

— Надявах се, че грешим. Това, че онези от Старата кръв знаят, че носи същата кръв, е като нож в ребрата ни. Петнистите могат да решат да го забият по всяко време, просто като кажат каквото знаят. — Помисли малко. — Бресинга ще дебнат. Мисля… ах, да, кралица Кетрикен ще помоли лейди Бресинга да вземе в домакинството си една определена млада жена, момиче от добро потекло, но без осигурено бъдеще. И ще поогледам и фамилните връзки на Лоръл. Да, знам какво мислиш за това, но става ли въпрос за принца, няма прекалена предпазливост. Срамота, че сте пуснали Петнистите да си отидат, но разбирам, че не си могъл да направиш нищо в този момент. Ако беше един човек или двама, или дори трима, можехме да сложим край на опасността. Но не са само Петнистите, онези от Старата кръв също знаят… Хм. Може ли да се откупи мълчанието им?

Думите му ме обезсърчиха, но пък коварството си беше в характера му. Все едно да виниш катерица, че крие орехи.

— Не и със злато — отвърнах. — Може да ги удовлетворят само действия. Направете каквото искат. Проявете добра воля. Накарай кралицата по-решително да защити Осезаващите от преследване.

— Тя вече го направи! — отвърна оправдателно Сенч. — Заради теб. Изказа се публично, и то неведнъж. Законът в Шестте херцогства забранява Осезаващ да бъде убиван само защото е Осезаващ. Трябва да се докажат други престъпления.

Поех си дъх.

— А този закон влязъл ли е в сила?

— От всеки херцог зависи да налага законите в херцогството си.

— А в Бък? — попитах кротко.

Сенч помълча малко, прехапал устна, очите му се взираха в пустото. Претегляше. Накрая попита: