Робин Хоб - Мисията на шута

— Мислиш ли, че това ще ги задоволи? По-стриктното прилагане на закона в херцогство Бък?

— Поне ще е начало.

— Ще го обсъдя с кралицата. Няма да е много увещаване от моя страна. Всъщност досега съм играл обратната роля: увещавах я да спазва традициите на народа, който е дошла да управлява, защото тя…

— Традиции! — избухнах. — Убийства и изтезания като „традиции“?

— Тя се мъчи да удържи един нелек съюз! — довърши той по-силно, отколкото аз бях започнал. — След Войната на Алените кораби е истинско жонгльорство да държиш Шестте херцогства в равновесие. Иска се лека ръка, Фиц, и усет да знаеш кога да държиш твърдо и кога да оставиш нещата да се движат сами.

Помислих си за задържалата се край реката миризма и срязаното въже, останало да виси от дървото.

— Мисля, че ще е най-добре да реши да държи на това.

— В Бък.

— Най-малко.

Сенч подръпна замислено брадичката си.

— Добре — отстъпи и едва сега осъзнах, че всъщност преговарям с него. Не се бях справил много добре, но пък нали уж трябваше само да докладвам. И кой бях очаквал да говори в полза на Старата кръв? Лорд Златен? Ловкинята Лоръл, която предпочиташе да не я свързват с тях? Съжалих, че не мога да бъда по-милостив. След това си помислих, че все още мога да съм, като поговоря с кралица Кетрикен.

— Тъй. Какво мисли нашата кралица за годеницата на принц Предан?

Сенч ме изгледа продължително.

— Доклад ли искаш?

Нещо в тона му ме разколеба. Капан? Това един от въпросите му капани ли беше?

— Просто попитах. Нямам никакво право да…

— Аха. Значи Предан се е заблудил и ти не си се съгласил да го учиш?

Съпоставих двете идеи, мъчех се да разбера как си пасват. После се отказах.

— А ако съм? — попитах предпазливо.

— Ако си, то тогава не само имаш право на информацията, но и нужда от нея. Ако ще възпитаваш принца, трябва да знаеш всичко, което го засяга. Но ако не, ако смяташ да се връщаш в отшелническата си колиба, ако питаш само за да чуеш фамилните клюки… — И млъкна.

Знаех го този стар негов номер. Оставяш изречението си да виси и някой ще скочи да го довърши, и вероятно междувременно ще издаде мислите си. Вместо да се хвана, загледах мълчаливо чашата чай и задъвках нокътя на палеца си. Накрая той се наведе раздразнен над масичката и плесна ръката ми от устата.

— Е?

— Какво ти каза принцът?

Беше негов ред да замълчи. Изчаках го, по вълчи нащрек.

— Нищо — призна накрая, с неохота. — Просто се надявах.

Облегнах се в стола и потръпнах, щом болният ми гръб се опря в него.

— О, старче — въздъхнах и поклатих глава. Улових се, че неволно се усмихвам. — Мислех, че годините са позагладили ръбовете ти, но не са. Защо е нужно да се държиш така?

— Защото вече съм Съветникът на кралицата, не твоят наставник, момче. И защото, боя се, има дни, когато, както го каза, ръбовете ми са огладени и забравям разни неща, и всичките ми грижливо събирани нишки изведнъж стават едно объркано чиле в ръката ми. Тъй. Опитвам се да съм предпазлив, и повече от предпазлив, във всеки аспект на всичко, което правя.

— Какво сложи в чая? — попитах внезапно.

— Някои нови билки, които изпробвам. Упоменати са в свитъците за Умението. Без елфова кора, уверявам те. Не бих ти дал нищо, което да увреди способностите ти.

— Но теб те „наострят“?

— Да. Но срещу цена, както вече забеляза. Всички неща имат цена, Фиц. И двамата го знаем. Двамата ще прекараме този следобед в леглото, не се съмнявай. Но засега умът ни е в ред. Тъй. Кажи ми.

Поех си дъх, чудех се как да почна. Погледнах лавицата на камината и все още забития в нея нож. Претеглих вяра и младежка доверчивост, и всичко, което някога бях обещал на крал Умен. Погледът на Сенч ме проследи.

— Преди много време — започнах тихо — ти подложи на изпитание верността ми към краля, като ме помоли да открадна нещо от него, просто като шега. Знаеше, че те обичам. Затова провери тази любов спрямо верността ми към краля. Помниш ли?

— Да — отвърна той сърдито. — И все още съжалявам. — Въздъхна. — И ти издържа това изпитание. Дори заради обичта си към мен не предаде своя крал. Знам, че те прекарах през огъня, Фицрицарин. Но моят крал бе този, който ме помоли да те изпитам.

Кимнах бавно.

— Разбирам това. Сега. Аз също съм положил своята клетва пред рода на Пророка, Сенч. Също като теб. Ти не си се заклел във вярност към мен, нито аз към теб. Между нас има обич, но никакви клетви за вярност. — Той ме гледаше много внимателно. Бръчка бе раздвоила челото му. Поех си дъх. — Моята вярност е към моя принц, Сенч. Мисля, че той трябва да решава какво да споделя с теб. — Вдишах дълбоко и с огромно съжаление откъснах част от живота си. — Ти го каза, стари приятелю. Ти вече си Съветникът на кралицата, не си моят наставник. И аз не съм твоят чирак. — Наведох очи към масата и се стегнах. Думите бяха трудни за изричане. — Принцът ще реши какво съм аз за него. Но никога повече няма да ти докладвам какво сме си казвали насаме с принца, Сенч.