Робин Хоб - Мисията на шута

— Не е вярно и ти го знаеш — отвърнах.

Постарах се да запазя гласа си спокоен. Болката, която бях отричал, проби през унижението от това колко наивен съм бил, от яда ми, че ме е използвала така. Връзката ни не беше нежна, сърдечна любов; беше по-скоро приятелство, включило споделянето на телата ни и доверието да заспиш в прегръдката на другия. Измяната спрямо приятел се различава от измяната спрямо любим само по степента на болката, не и по вид. Изведнъж разбрах, че току-що я бях излъгал: отчаяно ми се искаше да си тръгне. Присъствието й бе като стрела, заседнала в рана; не можеше да се изцери, докато тя не си отидеше.

Въпреки всичко се опитвах да измисля някакви значими думи, нещо, което да спаси добрата част от онова, което бяхме споделяли. Но нищо не ми идваше наум и стоях глупаво смълчан. Тя дръпна юздите от ръката ми и яхна кобилата. Погледна ме. Сигурен съм, че изпитваше някаква тъга, но лицето й издаваше само гнева, че съм отхвърлил волята й. Тръсна глава.

— Можеше да си някой. Независимо как си роден, все пак ти дадоха всякакъв шанс да станеш нещо. Можеше да си значим. Но ти си избра това. Запомни го. Ти сам си избра това.

Дръпна юздите, не чак толкова рязко, че да нарани устата на кобилата, но по-грубо, отколкото беше нужно. После я срита и тя тръгна в тръс. Загледах се след Славея. Тя не погледна назад. Въпреки мъката изпитвах не съжалението от един край, а предчувствието за начало. Потръпнах, все едно самият Шут бе застанал до лакътя ми и шепнеше в ухото ми:

— Не го ли усещаш? Кръстопът, зенит, въртоп. Всички посоки се променят точно тук.

Обърнах се, но нямаше никого. Погледнах небето. Тъмни облаци прииждаха от юг; короните на дърветата вече зашумяваха от идващата буря. Славея щеше да започне пътуването си с проливен дъжд. Казах си, че не изпитвам задоволство от това, и отидох да потърся Хеп.

Разгарът на лятото ни завари с Хеп точно както ни беше заварвал през последните седем години. Трябваше да се оправяме с градината, да храним кокошките, да солим риба и да я опушваме за зимата. Дните се точеха един след друг в неизменния кръг от шетни и ядене, спане и будене. Заминаването на Славея, казвах си, беше потиснало успешно неспокойствието, възпламенено от гостуването на Сенч. Веднъж подхвърлих небрежно на Хеп, че може да го дам някъде за чирак. С ентусиазъм, който ме изненада, той ми заговори за някакъв мебелист в Бъкип, много се беше възхитил на работата му. Разубедих го, тъй като нямах никакво желание да посещавам Бъкип, но мисля, че той реши, че не мога да платя такава висока такса за обучение, каквато щеше да поиска толкова добър майстор като Гиндаст. В това отношение вероятно беше прав. Когато го попитах за някой друг забелязан от него дърводелец, ми отговори твърдо, че имало един строител на лодки в залива Хамърби, много го хвалели. Можело да опитаме пък там. Той бил много по-скромен майстор от мебелиста в Бъкип. Малко притеснено се зачудих дали момчето не нагажда мечтите си към дълбочината на джобовете ми. Чиракуването му щеше да предопредели посоката на живота му. Не исках недостигът на пари да го обрече на занаят, който намира просто за поносим.

Но въпреки интереса на момчето чиракуването си остана тема за късни вечерни разговори край огнището и нищо повече. О, заделих малкия си запас останали монети за такса за чиракуване. Дори казах на Хеп, че ще трябва да се оправяме с по-малко яйца, ако иска кокошките да измътят. Винаги има пазар за пилета и каквото получехме за тях, можехме да го спестим за таксата му. Но все пак се чудех, дали ще стигнат да му купя добро място. Вярно, меракът и силният гръб могат да купят чиракуването на един момък, но по-добрите занаятчии обикновено искат такса, преди да вземат сгодно момче в дюкяните си. Така поне беше в Бък. Тайните на един мъжки занаят и добрият поминък, който той дава, не могат да се предават нехайно на непознати. Ако родителите обичат децата си, то или ги въвеждат в своите занаяти, или плащат добре, за да ги видят, че чиракуват при усвоилите други изкуства. Въпреки оскъдните ни средства бях решен да се погрижа Хеп да намери добро място. Заради това се бавех, казвах си, че трябва да посъбера повечко пари. Не защото се боях да се разделя с момчето. Само защото му желаех доброто.