Робин Хоб - Мисията на шута

— Нищо общо нямам с тази песен. Сигурен съм, че го разбираш. Ще ми се никой да не я беше чувал.

— Е, няма нужда да се безпокоиш много за това. — Каза го с дълбоко задоволство. — Изобщо не я бях чувала до онзи ден, нито я чух повече. Не беше направена добре, мелодията не подхождаше на темата, стиховете бяха недодялани…

— Славея…

— О, добре. Та значи той придаде на песента традиционния героичен край. Че ако някой ден короната на Пророците изпита нужда, сърцатият благословен с Осезанието Копелдак ще се върне, за да помогне на кралството. В края на песента някои сред тълпата се развикаха, че и той бил покварен от Осезанието и трябва да бъде изгорен. Кралица Кетрикен заповяда да замълчат, но в края на вечерта не му даде кесия като на другите менестрели.

Не казах нищо, но и не споделих преценката си за това. След като не се хванах на въдицата й, Славея добави:

— Защото беше изчезнал, когато дойде моментът кралицата да възнагради онези, които са й харесали. Първо извика неговото име, но никой не знаеше къде е отишъл. Името му бе непознато за мен. Тагсон.

Син на Таг, внук на Рийвър, можех да й кажа. И двамата, Рийвър и Таг, бяха много способни членове на бъкипската гвардия на Искрен. Умът ми се зарея назад през годините, за да съживи образа на Таг, коленичил пред Искрен в Каменната градина пред портите на смъртта. Да, така предположих, че трябваше да го е видял, Искрен излиза от суровия черен Стълб на Умението и стъпва в колебливия кръг светлина от огъня. Таг беше познал своя крал, въпреки всичко, което страданията бяха причинили на Искрен. Беше заявил верността си към него и Искрен го бе отпратил. Беше му повелил да се върне в Бъкип и да каже на всички там, че законният крал ще се върне. Като си мислех отново за това, бях почти сигурен, че Искрен е пристигнал в Бъкип преди войника. Драконите в полет са много по-бързи от един пешак.

Не знаех, че Таг е разпознал и мен. Кой изобщо би могъл да предвиди, че той ще предаде тази история, още по-малко, че ще има син менестрел?

— Виждам, че го познаваш — каза тихо Славея.

Погледнах я и видях как очите й алчно се опитват да разгадаят изражението ми. Въздъхнах.

— Не познавам никакъв Тагсон. Просто се замислих за нещо, което спомена. Осезаващите са станали неспокойни. Защо?

Тя ме погледна учудено.

— Мислех, че ще го знаеш по-добре от мен.

— Водя живот в уединение, Славея, както знаеш много добре. Нямам възможност да чувам никакви новини, освен онези, които ми носиш ти. — На свой ред я погледнах изпитателно. — А ти никога не си ми споделяла това.

Тя извърна очи и се зачудих. Дали беше решила да го затаи от мен? Сенч ли й бе наредил да не ми го казва? Или го беше забравила, погребано в ума й под многото й разкази за благородници, за които беше свирила и пяла, и похвалите, които бе получавала?

— Не е приятна тема. Започна преди година и половина… може би две. Струваше ми се, че чувам все повече разкази за покварени от Осезанието, открити и наказани. Или убити. Знаеш какви са хората, Фиц. Сигурна съм, че за известно време след Войната на Алените кораби им е дошло до гуша от убийства и кръв. Но след като врагът най-сетне е прогонен от брега ти и къщите ти са възстановени, и нивите започнат отново да дават жито, и стадата ти да нарастват, какво пък, идва времето отново да започнеш да търсиш грешници сред съседите си. Мисля, че Славен разбуди в Шестте херцогства страст към леене на кръв за забавление, с неговия Кралски кръг и съд чрез двубои. Чудя се дали изобщо някога наистина ще се освободим от това, което ни остави в наследство.

Беше докоснала стар кошмар. Кралският кръг в Трейдфорд, затворените в клетки зверове и мирисът на стара кръв, съд чрез двубой… споменът ме заля и остави гадене след себе си.

— Преди две години… да — продължи Славея. Крачеше нервно из стаята. — Та значи старата омраза към хората с Осезание кипна отново. Кралицата говореше против нея, заради теб, предполагам. Тя е обичана кралица и по време на управлението си наложи много промени, но в това нещо традицията е много дълбоко вкоренена. Хората по селата си мислят: добре де, но какво може да знае тя за нашия живот, като е отраснала в Планините? Тъй че, макар кралица Кетрикен да не го подкрепяше, гоненията на обсебени от Осезанието продължи, както винаги. После в Тренъри във Фароу, преди около година и половина, имаше едно ужасяващо произшествие. Както стигна историята до Бъкип, едно момиче с Осезание имало за свой звяр лисица и изобщо не се интересувала къде ходи на лов тя, стига кръвта да тече всяка нощ.