Робин Хоб - Мисията на шута

А това говореше, че знам съвсем малко за нея. Странстващите вещици и чародеи са нещо доста обичайно за всеки пазар, панаир или празник. За разлика от отношението си към Умението, простолюдието не проявява никакво страхопочитание към странстващата магия. За разлика от Осезанието, тя не дамгосва практикуващия за екзекуция. Повечето хора като че ли гледат на нея с търпимост и скептицизъм. Повечето от тези, които претендират, че я владеят, са безсрамни шарлатани. Хора, които вадят яйца от ушите на наивниците, предсказват бъдеще с несметни богатства и блестящи бракове на млади доячки, продават любовна отвара, главно от лавандула и невен, и пробутват носещи късмет талисмани от заешки кости. Съвсем безвредни са всъщност.

Джина обаче не беше от тях. Нямаше го тихичкото предразполагащо бърборене, което да привлича минаващия народ, нито беше натруфена с безвкусните воали и накити, каквито обикновено носят подобни шарлатанки. Беше облечена простичко, като обитател на горите: туника на зелени петна, кафяви панталони от сърнешка кожа и меки обувки. Талисманите, които беше изложила за продан, бяха скрити в традиционните торбички от разноцветна тъкан: розово за любовна магия, червено за възбуждане на закърняла страст, зелено за добра реколта и други цветове, чието значение не знаех. Предлагаше и пакетчета сушени билки. Повечето ми бяха познати и бяха правилно етикирани според лечебните си свойства: кора от бряст за болни гърла, листа от дива малина срещу сутрешни колики и така нататък. С билките беше смесила някакви дребни кристалчета, за които твърдеше, че увеличавали силата им. Подозирах, че са сол или захар. В няколко глинени блюда на килимчето й имаше дискчета от нефрит, яспис или слонова кост, изписани с руни за късмет, плодородие или душевен мир. Бяха по-евтини от сглобените талисмани, защото бяха само за най-общи пожелания, макар че срещу още някой петак Джина беше готова да „наточи“ джобното камъче към желанието на отделния купувач.

Търговията й вървеше доста оживено. На няколко пъти клиенти я запитаха за скритите в торбички талисмани и поне трима направиха покупки срещу доста сребро. И да имаше магия в дрънкулките, които им продаваше, нито моето Осезание, нито Умението ми можеха да я засекат. За миг успях да зърна един от талисманите й — сложно съчетание от лъскави мъниста, малки клечици и, както ми се стори, китка кокоши пера. Продаде го на някакъв мъж, който искаше да привлече добър късмет за себе си и за дома си, докато си търси жена. Беше едър, мускулест като орач и простодушен като талпа. Изглеждаше някъде на моите години и мълчаливо му пожелах успех в търсенето.

В разгара на пазарния ден пристигна Бейлор. Дойде с волската си кола и с шест вързани прасенца за продан. Не го познавах много добре, въпреки че беше най-близкият, който можеше да мине за съсед на двама ни с Хеп. Живееше в следващата долчина и пак там гледаше прасетата си. Рядко го виждах. През есента понякога разменяхме заклано прасе срещу пилета, работа или пушена риба. Бейлор беше дребен, мършав, но силен и винаги подозрителен. Хвърли ни сърдит поглед за поздрав. След това, въпреки теснотията, натика колата си плътно до нашата каручка. Компанията му не ме зарадва. Осезанието ти носи съчувствие към всички живи същества. Бях се научил да се предпазвам от него, но не можех да го пренебрегна напълно. Усещах, че волът му е ожулен силно от лошо наместения ярем, и съпреживявах страха и тревогата на вързаните и изнемогващи от жегата прасенца.

Тъй че беше толкова въпрос на добросъседство, колкото и на самозащита, когато го поздравих с:

— Радвам се да те видя, Бейлор. Хубаво прасило. Няма да е зле да ги напоиш, да живнат малко. Ще ти докарат добра цена.

Той ме изгледа равнодушно.

— Няма смисъл да живват: ще се разшават и току-виж побягнали. Все едно, до довечера ще са на месо.

Поех си дъх и едва се сдържах да не отвърна рязко. Понякога си мисля, че Осезанието е по-скоро проклятие, отколкото дар. Може би най-тежкото в притежаването му е да виждаш толкова пълно небрежната жестокост на хората. Някои говорят за примитивността у животните. Винаги бих предпочел нея пред празноглавото презрение на някои хора към тях.

Готов бях да сложа край на разговора, но той дойде да огледа изложената от нас стока. Изсумтя пренебрежително, все едно беше изненадан, че изобщо сме си направили труда да дойдем на пазара. После ме погледна и подхвърли тежко:

— Тия прасенца са добри, но в прасилото имаше още три. Едното беше бая по-голямо от тия.