Робин Хоб - Мисията на шута

Покашлях се. Изненада ме приливът на благодарност, която изведнъж изпитах към Славея.

— Може и така да е. Тя е менестрел. Менестрелите познават най-различни хора и имат много различни ъгли на знание. Тъй че можеш да вярваш на думите й.

Беше ми дал твърде много теми за размисъл. Умът ми едва успяваше да проследи останалото от разказа му. Разправяше ми някаква безумна история как Бинград развъждал дракони и скоро селата щели да могат да си купят по един бинградски дракон да им пази имотите. Уверих го, че съм виждал истински дракони и че на такива приказки не може да се вярва. По-реалистични бяха слуховете, че войната на Бинград с Халкида може да се разпростре до Шестте херцогства.

— Може ли войната да стигне и тук? — попита Хеп. Имаше само смътни, но плашещи спомени за войната с Алените кораби. Но все пак беше момче и една война му изглеждаше точно толкова интересна, колкото Пролетния панаир.

— „Рано или късно винаги има война с Халкида“ — цитирах му старата поговорка. — Дори когато не сме във война с Халкида, винаги има погранични сблъсъци, пиратство и набези. Това да не те тревожи обаче. Херцогствата Шоукс и Рипон винаги поемат главния удар с охота. В херцогство Шоукс най-много обичат да си отцепят по още някое парче от земите на херцога на Халкида.

И тъй, разговорът се измести към по-безопасната и по-прозаична новина за неговия първи Пролетен панаир. Разказа ми за жонгльори, които подмятали горящи факли и голи саби, изреди ми най-хубавите мръсни шеги от кукленото представление, което беше гледал, каза ми и за една хубава странстваща вещица, Джина, която му продала талисман против джебчии и обещала някой ден да ни навести тук. Засмях се на глас, когато ми каза, че само час след това талисманът бил щипнат от подъл крадец. Ял беше маринована риба и толкова му харесала, че вечерта прекалил с виното и накрая повърнал и двете. Закле се, че никога повече няма да хапне маринована риба. Оставих го да се наприказва, зарадван, че му е приятно да сподели с мен приключенията си в Бъкип. Да, всяка история, която ми разказваше, сочеше все по-ясно, че простичкият ми живот вече не е подходящ за Хеп. Време беше да му намеря майстор, при когото да чиракува, и да го оставя да продължи сам.

За миг изпитах чувството, че стоя на ръба на пропаст. Трябваше да го дам на човек, който да го научи на добър занаят, и трябваше да откъсна и Славея от живота си. Знаех, че ако я прогоня от леглото си, тя няма да се унизи и да се върне при мен само като приятелка. Цялото простичко удобство в приятелството ни от последните няколко години щеше да изчезне. Гласът на Хеп продължаваше да ромоли в ушите ми, думите се сипеха около мен като тих дъжд. Момчето щеше да ми липсва.

Усетих топлата тежест на вълчата глава, когато Нощни очи я положи на коляното ми. Взираше се съсредоточено в пламъците. Някога мечтаеше за време, когато ще сме само ти и аз.

Връзката на Осезанието оставя твърде малко място за учтиви лъжи. Изобщо не очаквах, че толкова ще жадувам за спътник от моя вид , признах.

Дълбоките му очи за миг блеснаха. О, ние сме нашият вид. Това винаги е било проблемът с връзките, които сме се опитвали да скрепим с други. Те бяха вълци или бяха хора. Но никога не бяха от нашия вид. Дори онези, които се наричат Стара кръв, не са така свързани като нас.

Знаех, че казва истината. Погалих с пръсти копринения мъх на ухото му. Не мислех за нищо.

Той не се отказа. Промяната отново идва при нас, Променящ. Усещам я, на ръба на хоризонта, мога да я надуша почти. Като по-голям хищник, дошъл в ловната ни територия. Ти не усещаш ли?

Нищо не усещам.

Но той усети лъжата. И отрони тежка въздишка.