Робин Хоб - Мисията на шута

Хеп имаше и други неща за разказване — за селищата, през които бяха минали на път за Бъкип и обратно. Вътрешностите ми се смразиха от един от разказите му.

— Уплаших се почти до смърт една сутрин в Хардинов бряг — подхвана той. Не помнех село с такова име. Чувал бях, че много хора, избягали от крайбрежието през годините на Алените кораби, са се върнали, за да основат нови селища, не винаги върху пепелищата на старите. Кимнах обаче, все едно ми е познато. Вероятно последния път, когато бях минал през това място, то не е било нищо повече от поляна за тържище край пътя. Хеп се беше ококорил и знаех, че поне засега напълно е забравил за измамата на Славея.

— Беше на отиване. Прекарахме нощта в тамошния хан, Славея пя за вечерята ни и за стаята и всички бяха толкова добри и разговорливи, че си помислих, че Хардинов бряг е чудесно място. В гостилницата, докато Славея не пееше, чух да говорят с гняв за някаква вещица, боравеща с Осезанието — омагьосвала крави, та да им изсъхнат виметата, — но не обърнах много внимание. Взех го за глупости на хора, прекалили с бирата. Ханджията ни даде стая на горния етаж. Събудих се рано, твърде рано за Славея, но не можех повече да спя. Тъй че седнах до прозореца и загледах хората долу. На площада започна да се събира народ. Помислих, че може да е пазар или някакъв панаир. Но след това довлякоха една жена, цялата пребита и окървавена. Вързаха я за един кол и си помислих, че ще я бият с камшици. После видях, че някои са домъкнали кошове, пълни с камъни. Събудих Славея и я попитах какво става, но тя ми заповяда да мълча, не сме можели да направим нищо. Каза ми да се махна от прозореца, но аз не се подчиних. Не можех. Не можех да повярвам, че е възможно; продължавах да си мисля, че някой ще дойде и ще ги спре. Том, тя беше вързана, безпомощна. После някакъв мъж прочете нещо от един свитък, отстъпи назад и… и те я пребиха с камъни.

Замълча. Знаеше, че в селата има сурови наказания за конекрадци и убийци. Чувал беше за бой с камшици и за бесене. Но никога не беше виждал такова нещо. Преглътна в надвисналата между нас тишина. В душата ми пропълзя студ. Нощни очи изскимтя и отпуснах ръка на гърба му.

Можеше да си ти.

Знам.

Хеп си пое дълбоко дъх.

— Помислих си, че трябва да сляза долу, че някой трябва да направи нещо, но бях прекалено уплашен. Срам ме беше, че съм толкова уплашен, но не можех да се насиля да помръдна. Само стоях и гледах, а камъните я удряха. А тя само се мъчеше да скрие главата си с ръце. Призля ми. После чух звук, какъвто не бях чувал никога, все едно река се изсипа с грохот във въздуха. Утринното небе помръкна, все едно вятър довя бурни облаци, но нямаше никакъв вятър. Бяха врани, Том, порой от черни птици. Никога не бях виждал толкова много, грачеха точно както правят, когато видят орел или сокол и се спуснат да го прогонят. Извисиха се от хълмовете зад селото и изпълниха небето като черно одеяло. А после изведнъж налетяха върху тълпата, спуснаха се стремглаво надолу с грак. Видях как една кацна в косата на някаква жена и закълва очите й. Хора побягнаха, пищяха и махаха с ръце да пропъдят птиците. Конете обезумяха, повлякоха каруците право през тълпата. Всички пищяха. Скоро улиците се опразниха от всичко, останаха само птиците. Бяха накацали навсякъде, по покриви и первази, изпълниха улиците, клоните на дърветата се огъваха от тежестта им. Жената беше изчезнала. Бяха останали само кървавите въжета. После изведнъж всички птици просто отлетяха. Миг — и ги нямаше. — Гласът му спадна до шепот. — Ханджията каза, че тя просто се била превърнала в птица и отлетяла с враните.

По-късно, казах си. По-късно щях да му кажа, че не е вярно, че може да е повикала враните да й помогнат да се спаси, но че дори надарените с Осезанието не могат да се преобразяват така. По-късно щях да му кажа, че не е страхливец, че не е слязъл долу, че са щели просто да го убият с камъни заедно с нея. По-късно. Случката, която ми разказваше, беше като гной, изтичаща от рана. Най-добре беше да изтече.

Догоних отново дирята на думите му.

— И се наричат Старата кръв. Ханджията каза, че започнали много да си въобразяват. Искали да дойдат на власт, както били властвали по времето на Петнистия принц. Но ако го направели, щели да ни отмъстят, на всички. Онези, които нямали магията на Осезанието, щели да са техни роби. И ако някой се опитал да им се опълчи, щели да го хвърлят на зверовете на Осезаващите. — Гласът му отново заглъхна до шепот. — Славея каза, че това е глупаво, че хората с Осезанието не са такива. Каза, че всъщност искат просто да ги оставят на мира, да си живеят кротко.