Робин Хоб - Мисията на шута

Тлеещата жарава в огнището озаряваше голямата стая с треперливата си светлина. Не се задържах там. Отворих външната врата и пристъпих бос в затаената пролетна нощ. Постоях за миг неподвижно, после тръгнах надолу към брега на потока. Пътеката под стъпалата ми беше студена — твърда кал, отъпкана от ежедневните ми слизания да донеса вода. Дърветата над мен се събираха, а и нямаше луна, но краката и носът ми познаваха пътя не по-зле от очите ми. Трябваше само да следвам Осезанието си към моя вълк. Скоро различих оранжевото сияние на гаснещия огън на Хеп и задържалата се във въздуха миризма на печена риба.

Спяха край огъня, вълкът свит на кълбо, а Хеп — увит около него, прегърнал го през врата. Нощни очи отвори очи, щом се приближих, но не се размърда. Казах ти да не се тревожиш.

Не съм разтревожен. Просто дойдох. Хеп беше струпал съчки до огъня. Сложих ги върху въглените. Седнах и загледах как пламъците почват да ги облизват. Светлината се усили, топлината също. Знаех, че момчето е будно. Човек не може да отрасне с вълк, без да прихване малко от неговата бдителност.

— Не си ти. Или поне не си само ти.

Не го погледнах. Някои неща е по-добре да се кажат на тъмнината. Изчаках. Тишината може да зададе всички въпроси, докато езикът е склонен да задава само погрешния.

— Трябва да знам — изведнъж избухна той. Сърцето ми се сви от страх пред въпроса, който предстоеше. В някое кътче на душата си винаги се бях ужасявал, че ще го зададе. Не трябваше да го пускам да отиде на Пролетния панаир, помислих си отчаяно. Ако го бях задържал тук, тайната ми изобщо нямаше да бъде застрашена.

Но той не зададе този въпрос.

— Знаеше ли, че Славея е омъжена?

Погледнах го и изражението ми сигурно му отговори вместо мен. Той затвори очи и въздъхна:

— Съжалявам. Трябваше да се сетя, че не знаеш. Трябваше да измисля по-добър начин да ти го кажа.

И простата разтуха от една жена, която идваше в прегръдките ми, когато поиска, защото желаеше да е с мен, и милите вечери с приказки и музика край огъня, и веселите й тъмни очи, взиращи се в моите, изведнъж се оказаха вина, измяна и грабеж. Бях глупав, какъвто съм бил винаги. Не, още по-глупав, защото наивността у едно момче е тъпоумие у един мъж. Омъжена. Славея омъжена. Беше си мислила, че никой никога няма да поиска да се ожени за нея, защото е ялова. Казваше ми, че трябва сама да се оправя в живота си с песните си, защото никога няма да се намери мъж, който да се грижи за нея, нито деца, които да я осигурят на старини. Може би, когато ми казваше тези неща, беше вярвала, че са истина. Глупостта ми бе в това да си помисля, че тази истина никога няма да се промени.

Нощни очи се беше надигнал и се протегна сковано. После дойде и легна до мен. Отпусна главата си на коляното ми. Не разбирам. Болен ли си?

Не. Просто глупав.

А. Нищо ново. Е, не си умрял от това досега.

Но беше много близо понякога. Поех си дъх.

— Кажи ми. — Не исках да го чуя, но знаех, че трябва да ми каже. По-добре беше да приключим веднага.

Хеп въздъхна, надигна се и седна от другата страна на Нощни очи. Вдигна някаква клечка и разрови огъня.

— Според мен тя мислеше, че няма да разбера. Мъжът й не живее в Бъкип. Дойде да я изненада, да прекара Пролетния панаир с нея. — Клечката се запали и той я хвърли в огъня. Пръстите му разсеяно почесаха козината на Нощни очи.

Представих си някой честен стар фермер, оженил се за странстваща певица в кротките години на заника на живота си, може би с отраснали деца от предишния брак. Сигурно я обичаше, за да пътува чак до Бъкип и да я изненада. Пролетният панаир по традиция е празник за влюбени, стари и млади.

— Казва се Девин — продължи Хеп. — И е роднина на принц Предан. Далечен братовчед или нещо такова. Висок, винаги облечен много натруфено. Наметалото му е два пъти по-голямо, отколкото е нужно, обшито с кожа. И носи сребърни гривни. И е силен. На празничните танци вдигна Славея и я завъртя и всички се отдръпнаха, за да ги гледат. — Наблюдаваше лицето ми, докато говореше. Мисля, че явното ми стъписване го успокои. — Трябваше да се сетя, че не знаеш. Едва ли би сложил рога на толкова силен мъж.

— Не бих сложил рога на никой мъж — успях да отвърна. — Не и съзнателно.

Хеп въздъхна, като че ли с облекчение.

— Така си ме учил и мен. — Типично по момчешки, мисълта му моментално се извъртя към начина, по който му е подействало. — Разстроих се, като ги видях да се целуват. Не бях виждал никого освен теб да целува Славея така. Мислех си, че тя ти изневерява, а после, когато чух да го представят като неин съпруг… — Погледна ме за миг. — Това наистина ме нарани. Помислих си, че го знаеш и че ти е все едно. Помислих си, че може би през всичките тези години си ме учил на едно, а си правил друго. Чудех се дали си ме мислел за толкова тъп, че никога няма да го разбера, дали двамата със Славея не сте ми се смели, че съм толкова глупав. Това се загнезди в ума ми и започнах да подлагам на съмнение всичко, на което си ме учил. — Беше се загледал в огъня. — Чувствах се ужасно. Да бъда предаден така…