Иля Илф - Дванадесетте стола

Великият комбинатор ускори ход. Забърза и вдовицата.

— Спрете да ви кажа нещо — молеше тя.

Но думите й не стигаха до слуха на Остап, В ушите му вече свиреше и фучеше вятърът. Той летеше по четвъртия коридор, прескачаше перилата на вътрешните железни стълби. На любимата си той остави само ехото, което дълго й повтаряше шумът по стълбите.

— Е, слава богу! — мърмореше Остап под носа си, озовал се на петия етаж. — Намерила време за срещи. Кой ли е изпратил тука тази пламенна дамичка? Време е вече да бъде ликвидиран московският филиал на концесията, иначе, току-виж, довтасал при мене и хусарят-частник с мотора.

В това време мадам Грицацуева, разделена от Остап с три етажа, хиляда врати и дузина коридори, избърса с полите на фустата пламналото си лице и започна търсенето. Най-напред тя искаше по-скоро да намери мъжа си и да се обясни с него. В коридорите светнаха мъждиви лампи. Всички лампи, всички коридори и всички врати бяха еднакви. Вдовицата я достраша. Поиска й се да си върви.

Подчинявайки се на коридорната прогресия, тя се носеше с все по-ускорен темп. След половин час бе вече невъзможно да се спре. Вратите на президиумите, секретариатите, местните комитети, орготделите и редакциите с грохот отлетяваха от двете страни на обемистото й тяло. С коравите колосани поли на фустите си тя събаряше в движение плювалници, които с шум на търкалящи се тенджери падаха след нея. В ъглите на коридорите се образуваха вихрушки и водовъртежи. Отварящите се прозорчета тракаха. Изрисуваните по стените с шаблон едни и същи пръсти, показващи посоката, боцкаха бедната пътничка.

Най-сетне Грицацуева се озова на площадката на вътрешната стълба. Там бе тъмно, но вдовицата надви страха си, изтича надолу и дръпна стъклената врата. Вратата бе заключена. Вдовицата се втурна назад. Но вратата, през която току-що бе минала, също беше заключена от нечия старателна ръка.

В Москва обичат да заключват вратите.

Хиляди главни входове са залостени отвътре с греди и стотици хиляди граждани се промъкват в жилищата си през задните входове. Отдавна отмина осемнадесета година, отдавна загуби смисъл понятието „нападение на жилището“, отпадна охраната на жилищата, организирана от живущите в тях за по-голяма сигурност, разрешава се вече проблемът за уличното движение, строят се огромни електростанции, правят се грандиозни научни открития, но все още няма кой да посвети живота си на разрешаването проблема за затворените врати.

Кой ще е този човек, който ще разреши загадката на кината, театрите и цирковете?

За десет минути три хиляди души трябва да влязат в цирка през една-единствена, отворена само с едното си крило врата. Останалите десет врати, специално приспособени за пропускане на големи групи народ, са затворени. Може ли да ни каже някой защо са затворени? Може би за това, че преди двадесетина години от конюшнята на цирка било откраднато дресирано магаренце и оттогава в страха си дирекцията зазижда удобните входове и изходи. А може би някога течение е пронизало прославения цар на въздуха — акробата, и затворените врати са само отзвук от скандала, който той е вдигнал.

В театрите и кината пускат публиката на малки групи, за да се избегне уж задръстването. Но задръстването може да се избегне много лесно — стига само да се отворят съществуващите в изобилие изходи. Но вместо това администрацията действува, като употребява сила. Проверителите на входните билети, хванати за ръце, образуват жива бариера и по такъв начин държат публиката обсадена не по-малко от половин час. А вратите, заветните врати, затворени още при Павел I, си стоят затворени и до ден-днешен.

Петнадесет хиляди любители на футбола, възбудени от сърцатата игра на сборния тим на Москва, са принудени да се провират към трамвая през пролуката, която е толкова тясна, че един леко въоръжен войник би могъл да задържи тук четиридесет хиляди варвари, защитени от две крепостни кули.

Спортният стадион няма покрив, но има няколко врати. Отворена е само една вратичка. През нея може да се влезе само след като бъдат строшени останалите врати. След всяко голямо състезание тях ги строшават. Но в грижите за изпълнението на светата традиция всеки път те биват акуратно възстановявани й здраво залоствани.

И ако няма никаква възможност да се прикачи вратата (това става тогава, когато няма към какво да се прикачи), пускат се в ход скритите врати от всички видове:

1. Бариери,

2. Прегради,