Иля Илф - Дванадесетте стола

3. Обърнати пейки,

4. Забранителни надписи,

5. Въжета.

Бариерите имат голямо приложение в учрежденията.

С тях се прегражда достъпът до нужния сътрудник.

Посетителят се разхожда като тигър край бариерата и се старае с жестове да обърне внимание върху себе си. Той не винаги успява да стори това. А може би посетителят носи полезно изобретение! Или пък чисто и просто иска да си плати данъка върху общия доход! Но бариерата е попречила — изобретението е останало неизвестно и данъкът — неплатен.

Преградата се прилага на улицата.

Поставят я през пролетта на шумната улица уж за да огради тротоара, който ще се поправя. И в един миг шумната улица опустява. Минувачите се промъкват към желаните места по други улици. Всеки ден им се налага да извървяват излишен километър, но лекокрилата надежда не ги напуска. Лятото си отива. Листата жълтеят. А преградата продължава да стои. Ремонт не е направен. И улицата е пуста.

С обърнати градински пейки преграждат входовете за московските паркове, които поради възмутителната небрежност на строителите не са снабдени със солидни врати.

За надписите би могло да се напише цяла книга, но засега това не влиза в плановете на авторите.

Тези надписи са два вида: преки и косвени.

Към преките могат да бъдат отнесени:

Такива надписи понякога се окачват на вратите на онези учреждения, които особено много се посещават от граждани.

Косвените надписи са най-пагубни. Те не забраняват влизането, но рядко ще се намери смелчага, който да рискува все пак да се възползува от правото си. Ето ги тези позорни надписи:

Там, където не може да се постави бариера или преграда, да се преобърнат пейки или да се окачи надпис — там се опъват въжета. Опъват ги по вдъхновение на най-неочаквани места. Ако са опънати на височина до гърдите на човека, работата се ограничава с лека уплаха и малко нервен смях. Опънатото пък на височината на глезените въже може да осакати човека.

По дяволите вратите! По дяволите опашките пред входовете на театрите! Разрешете да се влиза без доклад! Молим да махнете преградата, поставена от нехаен домоуправител пред разровения плочник! Махнете обърнатите пейки! Поставете ги на мястото! В градинката е приятно да се седи именно нощем. Въздухът е чист и ти хрумват умни мисли!

Седнала на стълбището край затворената стъклена врата в самия център на Дома на народите, мадам Грицацуева мислеше за вдовишката си съдба, от време на време позадрямваше и чакаше утрото.

От осветения коридор през стъклената врата върху вдовицата падаше абажурната жълтеникава светлина на електрическите лампи. Сивото утро проникваше през прозорците на стълбищната шахта.

Бе оня безмълвен час, когато утрото е още свежо и лазурно. В този час Грицацуева чу стъпки в коридора. Вдовицата скочи живо и се залепи на стъклото. В края на коридора се мярна синя жилетка. Малиновите чепици бяха посипани с мазилка. Лекомисленият син на турския поданик се приближаваше към стъклената врата, като изтърсваше прашинка от сакото си.

— Лалугерче! — викна вдовицата. — Лалу-у-у-герче!

Тя дишаше върху стъклото с неизразима нежност. Стъклото се замъгли и отрази всички цветове на дъгата. В тая замъгленост и в небесната дъга сияеха сини и пъстри призраци.

Остап не чуваше гукането на вдовицата. Той си почесваше гърба и загрижено клатеше глава. Още един миг и той щеше да изчезне зад завоя.

Като изстена „другарю Бендер!“, бедната съпруга забарабани по стъклото. Великият комбинатор се обърна.

— А! — възкликна той, като видя, че заключената врата го разделя от вдовицата. — И вие ли сте тук?

— Тук, тук — повтаряше радостно вдовицата.

— Прегърни ме, радост моя, толкова отдавна не сме се виждали — отправи покана техническият директор.

Вдовицата се замята. Подскачаше зад вратата като щиглец в кафез. Притихналите през нощта фусти отново зашумоляха. Остап разтвори обятия.

— Защо не идваш, ярчице моя? Твоето тихоокеанско петле е така уморено от заседанията на Малкия Совнарком.

Вдовицата бе лишена от фантазия.

— Лалугерче — повтори тя за пети път. — Отворете ми вратата, другарю Бендер.

— По-спокойно, момиче! Скромността краси жената. Какви са тези скокове?

Вдовицата страдаше.

— Но защо се измъчвате? — питаше Остап. — Кой ви пречи да живеете?

— Изостави ме, а и пита отгоре на това!

И вдовицата заплака…

— Изтрийте си очичките, гражданко. Всяка ваша сълзичка е молекула в космоса.