Иля Илф - Дванадесетте стола

И двамата се смутиха и замръзнаха пред погледите на пъстрата публика.

— Да минем там, в ъгъла — предложи Воробянинов, макар край самата естрада, където оркестърът стържеше поредното потпури от „Баядерка“, да имаше свободни маси.

Чувствувайки, че всички я гледат, Лиза бързо се съгласи. Светският лъв и покорител на жените Воробянинов смутено я последва. Изтърканите панталони на светския лъв висяха на отслабналите му задни части като торбичка. Покорителят на женските сърца се прегърби и за да надвие смущението си, започна да си бърше пенснето.

Никой не дойде на масата им. Иполит Матвеевич не очакваше това. И вместо да разговаря галантно със своята дама, той мълчеше, топеше се, почукваше плахо с пепелницата по масата и току покашляше. Лиза поглеждаше любопитно настрани, мълчанието ставаше неестествено. Но Иполит Матвеевич не можеше да промълви нито думичка. Бе забравил, че в такива случаи говореше именно той.

— Моля! — извикваше той на профучаващите покрай тях работници от Обществено хранене.

— Момент! — крещяха келнерите и подминаваха.

Най-сетне листът бе донесен. Иполит Матвеевич се задълбочи в него с чувство на облекчение.

— Я гледай — промърмори той, — телешки котлети — две рубли и двайсет и пет копейки, филе — две и двайсет и пет, водка — пет рубли.

— За пет рубли голямо шише — каза келнерът, който се озърташе нетърпеливо.

„Какво става с мене? — ужаси се Иполит Матвеевич. — Почвам да ставам смешен.“

— Моля — обърна се той към Лиза със закъсняла вежливост, — желаете ли да изберете нещо? Какво ще ядете?

Лиза се засрами. Тя виждаше как келнерът гледа отвисоко нейния компаньон и разбираше, че той върши нещо нередно.

— Никак не ми се яде — каза тя с треперещ глас. — Или пък вижте какво… Кажете, другарю, нямате ли нещо вегетарианско?

Келнерът започна да тъпче на едно място като кон.

— Вегетариански яденета не готвим. Само омлет с шунка.

— Тогава вижте какво — каза Иполит Матвеевич, решил се най-сетне, — донесете ни кренвирши. Ще хапнете кренвирши, нали, Елизавета Петровна?

— Да.

— Та, значи — кренвирши. От тия по рубла и двайсет и пет копейки. И бутилка водка.

— В шишенце ще бъде.

— Тогава голямо шише.

Работникът от Обществено хранене погледна съчувствено безпомощната Лиза.

— Какво ще вземете към водката? Пресен хайвер? Сьомга? Пирожки с месце?

В Иполит Матвеевич продължаваше да бушува книговодителят от Отдела за гражданско състояние.

— Няма нужда — каза той троснато. — Колко струват при вас киселите краставички? Е, добре, донесете две.

Келнерът изчезна и на масата отново настъпи мълчание. Първа заговори Лиза:

— Никога не съм идвала тук. Много е приятно.

— Да-а-а — проточи глас Иполит Матвеевич, който пресмяташе стойността на поръчката.

„Нищо — мислеше си той, — ще пийна водка и ще се поразвеселя. А то наистина е някак неудобно.“

Но и след като изпи водката и изяде киселите краставички, не само че не се развесели, но се навъси още повече. Лиза не пиеше. Натегнатото положение продължаваше. А на всичко отгоре към масата се приближи цветопродавач, който загледа любезно Лиза и й предложи цветя.

Иполит Матвеевич се престори, че не забелязва мустакатия цветопродавач, но той не си отиваше. Съвсем невъзможно бе да се говорят в негово присъствие любезности.

Навреме то избави концертната програма. На естрадата излезе пълничък мъж с жакет и лачени обуща.

— Ето че отново се виждаме — обърна се той непринудено към публиката. — Следващият номер от нашата концертна програма ще бъде изпълнен от световната изпълнителка на руски народни песни, добре познатата в Мариина горичка Варвара Ивановна Годлевска. Варвара Ивановна! Моля!

Иполит Матвеевич пиеше водка и мълчеше. Тъй като Лиза не пиеше и през всичкото време току припираше да си ходят, трябваше да се бърза, за да бъде изпразнено цялото шише.

Когато след певицата, известна в Мариина горичка, на сцената излезе куплетист с рипсена кадифена толстовка и запя:

Иполит Матвеевич беше вече порядъчно пиян и заедно с всички посетители на показния ресторант, които той само преди половин час смяташе за грубияни и алчни съветски бандити, запляска в такт ръце и почна да приглася:

Той час по час скачаше и без да се извинява, отиваше в тоалетната. От съседните маси вече го наричаха чичко и го канеха на чаша бира. Но той не отиваше. Изведнъж бе станал надменен и мнителен. Лиза скочи решително от масата: