Иля Илф - Дванадесетте стола

Здесь есть возможность читать онлайн «Иля Илф - Дванадесетте стола» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Дванадесетте стола: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Дванадесетте стола»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

На смъртното си легло мадам Петухова разкрива на зетя си Иполит Матвеевич Воробянинов, бивш предводител на дворянството в Старгород и настоящ деловодител в съветско учреждение, че преди години, за да опази своите брилянти от болшевиките, ги е скрила в тапицерията на един от дванайсетте стола в гостната на някогашната им къща. И Воробянинов тръгва по дирите на столовете.
Скоро в начинанието се включва Остап Бендер — чаровник и авантюрист, надарен с таланта да се възползва от човешките пороци. Великият комбинатор е лишен от скрупули, но пък притежава остроумие и хаплив език, а изобретателността му да се добере до столовете и да набавя средства за делото е безгранична — от основаване на тайно политическо общество до организиране на междупланетен турнир по шахмат…

Дванадесетте стола — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Дванадесетте стола», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Катенка, не мисли, че аз съм някакъв крадец. Брилянтите тя завеща на мене и ми заръча да ги пазя от Иполит Матвеевич, от нейния отколешен мъчител.

Ето защо те изоставих, тебе, бедничката, тъй неочаквано.

Ти не ме вини.

Пристигам аз в Старгород и представи си, тоя стар женкар също се бе озовал там. Научил е някак. Види се, терзал е старицата преди смъртта й. Ужасен човек! И с него се влачи някакъв криминален престъпник — наел си е той бандит. Те направо се нахвърлиха върху мене, от света искаха да ме затрият. Но аз не съм вчерашен, не се дадох.

Отначало попаднах на лъжливи следи. Само един стол намерих в дома на Воробянинов (там сега е старопиталище); нося аз моя стол към хотел „Сорбона“, където бях отседнал, и изведнъж зад ъгъла ръмжи човек, дебне ме като лъв, нахвърли се и се вкопчи за стола. Едва не стигна до бой. Искаха да ме посрамят. После се взрях, гледам — Воробянинов. Избръснал се, представи си, и главата си оголил, аферистът му с аферист, позорил се на стари години.

Строшихме стола — нищо нямаше в него. По-късно разбрах, че съм попаднал на лъжливи следи. Но тогава много се измъчвах.

Стана ми обидно и казах цялата истина в очите на тоя развратник.

„Какъв, казвам, срам на стари години, каква, казвам, диващина се шири сега в Русия: един предводител на дворянството да се нахвърля яко лъв върху свещенослужителя и да го укорява в безпартийност! Вие, казвам, сте долен човек, мъчител на Клавдия Ивановна и ламтите за чуждо богатство, което сега е държавно, а не ваше.“

Сконфузи се и ме остави, сигурно отиде в публичен дом.

А аз се прибрах в стаята си в „Сорбона“ и седнах да обмислям по-нататъшния план. И съобразих това, което на този бръснат глупак не би минало през ума: реших да намеря човека, който е разпределял реквизираните мебели. Представи си, Катенка, ненапразно съм учил в Юридически факултет — от полза е било. Намерих аз този човек. Още на другия ден го намерих. Вартоломеич — много честен старец. Живее си с бабичката, с тежък труд хляба си изкарва. Всички документи ми даде. Трябваше, то се знае, да го възнаградя за тая услуга. Останах без пари (но за това после). Излезе, че и дванадесетте стола от гостната на Воробяниновата къща са попаднали у инженер Брунс, на улица Виноградна №34. Забележи, всички столове у един човек, това аз никак не очаквах (страхувах се, че столовете ще попаднат на различни места). Много се зарадвах. И не щеш ли, в „Сорбона“ отново се срещнах с мерзавеца Воробянинов. Здравата го насолих, а и приятеля му, бандита, не пожалих. Много се страхувах да не разберат моята тайна, та останах в хотела дотогава, докато те си отидоха.

А пък Брунс напуснал Старгород през 1923 година и отишъл в Харков, където го назначили на служба. От вратаря научих, че е отнесъл със себе си всички мебели и че добре ги пази. Казват, че бил почтен човек, благовъзпитан.

Седя аз сега на гарата в Харков и ти пиша ето по какъв случай. Първо, много те обичам и си спомням за тебе и, второ, Брунс вече не е тук. Но ти не се тревожи. Брунс сега е на служба в Ростов, в „Новоросцимент“, както научих. Имам пари, колкото за път. Тръгвам след един час с товаропътнически влак. А ти, добричката ми, иди, моля те, при зетя, вземи от него петдесет рубли (той ми дължи и обеща да ги даде) и ги прати в Ростов: Централна поща, до поискване, Фьодор Йоанович Востриков. За по-евтино изпрати парите по пощата. Ще струва тридесет копейки.

Какво се чува из града? Какво ново?

Идвала ли е при тебе Кондратиевна? На отец Кирил кажи, че скоро ще се върна: заминал съм уж при умиращата си леля във Воронеж. Пести парите. Обядва ли още Евстигнеев? Поздрави го от мене. Кажи му, че съм отишъл при леля си.

Какво е времето при вас? Тук, в Харков, е истинско лято. Градът е шумен — център е на Украинската република. След провинцията ми се струва сякаш съм попаднал в чужбина.

Направи следното:

1) дай лятното ми расо за почистване (по-добре 3 рубли за чистене да се дадат, отколкото разходи за ново да се правят); 2) пази си здравето; 3) когато пишеш на Гуленка, спомени между другото, че съм заминал при леля във Воронеж.

Поздрави всички от мене. Кажи, че скоро ще си дойда.

Нежно те целувам, прегръщам и благославям.

Твой мъж Федя

Нота бене: къде ли гони вятъра сега Воробянинов?

Любовта изсушава човека. Бикът мучи от страст. Петелът не може да си намери място. Предводителят на дворянството губи апетит.

След като Остави Остап и студента Иванопуло в кръчмата, Иполит Матвеевич се промъкна в розовата къщичка и зае позиция край огнеупорния шкаф. Той чуваше грохота на заминаващите за Кастилия влакове и плясъка на отплуващите параходи.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Дванадесетте стола»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Дванадесетте стола» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Дванадесетте стола»

Обсуждение, отзывы о книге «Дванадесетте стола» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.