Иля Илф - Дванадесетте стола

За окръжен училищен инспектор набелязаха бившия директор на дворянската гимназия, сега букинист, Распопов. Много го хвалеха. Само Владя, изпил вече три чаши водка, тутакси запротестира:

— Не бива да го избираме. На матурата ми писа двойка по логика. Всички се нахвърлиха върху Владя.

— В такъв решителен момент — викнаха му — не бива да се мисли за собственото благо! Помислете за отечеството.

Така бързо проагитираха Владя, че и той самият гласува за своя мъчител. За Распопов гласуваха всички при един въздържал се.

За поста председател на борсовия комитет предложиха Кислярски. Той не възрази, но за всеки случай при гласуването се въздържа.

Прехвърляйки през паметта си роднини и познати, избраха: полицейски началник, управител на Палатата за проби на благородни метали, акцизен, данъчен и фабричен инспектор; попълниха ваканциите за окръжен прокурор, председател, секретар и членове на съда; набелязаха председатели на земската и търговска управа, попечителство за децата и най-сетне управа на еснафското сдружение. Елена Станиславовна бе избрана за попечителка на дружествата „Капка мляко“ и „Бялото цвете“. Поради младостта им Никеша и Владя бяха назначени като чиновници за специални поръчения при губернатора.

— Из-звинете! — извика неочаквано Чарушников. — На губернатора цели два чиновника! А на мене?

— На кмета — каза кротко губернаторът — по щат не се полагат чиновници за специални поръчения.

— Е, добре, тогава секретар.

Дядев се съгласи. Поокопити се и Елена Станиславовна.

— Не може ли — започна тя плахо, — при мене има един млад човек, много мил и възпитан момък. Син на мадам Черкесова… Много, много мил, много способен… Сега е безработен. Записан е в трудови резерви. Дори карта има. Бяха му обещали да го настанят тия дни в съюза… Не може ли да го вземете при себе си? Майка му ще бъде много благодарна.

— Вярвам, че ще може да се нареди — каза снизходително Чарушников, — как гледате вие на това, господа? Добре. Изобщо мисля, че ще се нагласи.

— Е, какво — обади се Дядев, — май че, общо взето… всичко е в ред, а? Всичко почти, нали?

— Ами аз? — прозвуча ненадейно креслив, възбуден глас.

Всички се обърнаха. В ъгъла до папагала стоеше съвсем разстроеният Полесов. Сълзи напираха през черните мигли на Виктор Михайлович. Всички много се засрамиха. Гостите изведнъж се сетиха, че пият водката на Полесов и че той изобщо е един от главните организатори на старгородския клон на „Меча и ралото“.

Елена Станиславовна се хвана за главата и изплашено възкликна.

— Виктор Михайлович! — завайкаха се всички. — Гълъбче! Мили! Как не ви е срам! Защо сте се скрили там в ъгъла? Веднага елате тук!

Полесов се приближи. Той страдаше. Не очакваше от своите другари по линията на „Меча и ралото“ такова жестокосърдечие. Елена Станиславовна не изтрая.

— Господа — започна тя, — това е ужасно! Как можахте да забравите скъпия на всички ни Виктор Михайлович?

Тя стана и целуна шлосера-аристократ по изцапаното му със сажди чело.

Господа, а нима не може Виктор Михайлович да бъде достоен окръжен, училищен инспектор или началник на полицията?

— Е, Виктор Михайлович? — попита губернаторът. — Искате ли да бъдете училищен инспектор?

— Но, разбира се, той ще бъде прекрасен, хуманен инспектор! — обади се кметът, който лапаше гъби и се мръщеше.

— Ами Распо-опов? — проточи засегнатият Виктор Михайлович. — Нали вие вече назначихте Распопов?

— Да, всъщност къде да турим Распопов?

— Пожарен командир, а?…

— Пожарен командир! — тутакси се завълнува Виктор Михайлович.

Пред него в миг изникнаха пожарни коли, замятаха се огнени езици; той чу тръби и удари от барабани; засвяткаха секири, зашариха факли, земята се разтвори и черни дракони го понесоха към пожара, обхванал градския театър.

— Пожарен командир ли? Аз искам да бъда пожарен командир!

— Е, чудесно! Поздравявам ви. От този момент вие сте пожарен командир.

— За процъфтяването на пожарната команда! — каза иронично председателят на борсовия комитет.

Всички се нахвърлиха върху Кислярски:

— Вие винаги сте били ляв! Знаем ви!

— Господа, какъв ляв съм аз?

— Знаем, знаем!…

— Ляв!

— Всички евреи са леви.

— Но, за бога, господа, не разбирам тези шеги.

— Ляв, ляв, не крийте!

— Нощем ви се присънва Милюков!

— Кадет! Кадет сте вие!

— Кадетите продадоха Финландия — изведнъж измуча Чарушников, — пари от японците вземаха! С млади момчета мърсуваха.