Иля Илф - Дванадесетте стола

— Аспержите не са месо.

— А когато е писал „Война и мир“, той е ял месо! Ял е, ял, ял! И „Ана Каренина“ когато е писал, е лапал, лапал, лапал!

— Млъкни най-сетне!

— Лапал е, лапал, лапал!

— А когато е писал „Крайцерова соната“, също ли е лапал? — язвително запита Коля.

— „Крайцерова соната“ е малка. Да бе опитал да напише „Война и мир“, като се храни с вегетариански кренвирши!

— Какво току ми навираш тоя твой Толстой?

— Аз да ти навирам Толстой?! Аз? Аз да ви навирам Толстой?! Коля също премина на „ви“. В останалите кутийки не криеха ликуването си. Лиза бързо наместваше синята си плетена шапчица от тила към челото.

— Къде отиваш?

— Остави ме на мира. Имам си работа.

И Лиза избяга.

„Къде може да отиде?“ — помисли си Коля. Той се ослуша.

— Много свобода се даде на жената при съветската власт — каза някой в крайната кутийка отляво.

— Отиде да се дави! — решиха в третата кутийка.

Петата кутийка запали примуса и се зае с обичайните си целувки. Лиза тичаше развълнувана по улиците.

Беше часът от неделния ден, когато щастливците си превозват по Арбатска улица матраци от пазара.

Главни купувачи на пружинени матраци са младоженците и съветските граждани от средна ръка. Те ги превозват изправени и ги прегръщат с две ръце. И как няма да прегръщаш тая синя, с лъскави цветчета основа на своето щастие!

Граждани! Уважавайте пружинения матрак със сини цветчета! Та това е семейното огнище, алфата и омегата на мебелировката, общото и цялостното на домашния уют, любовната база, бащата на примуса! Как сладко се спи под демократичния звън на неговите пружини! Какви чудни сънища вижда човек, заспиващ върху неговата синя груба тъкан! На какво уважение се радва всеки собственик на матрак!

Човек, лишен от матрак, е за окайване. Той не съществува. Не плаща данъци, няма жена, познатите не му дават пари назаем „до първи“, шофьорите на таксита му подхвърлят оскърбления, момичетата му се подиграват: те не обичат идеалистите.

Човек, лишен от матрак, обикновено пише стихове:

Твори той, изправен край високата маса на телеграфната станция, и задържа деловите собственици на матраци, дошли да изпращат телеграми.

Матракът пречупва човешкия живот. В тапицировката и пружините му се крие някаква сила, притегателна и все още неизследвана. Хора и вещи се стичат на призивния звън на неговите пружини. Идва финансовият агент, дохождат и момичета. Те искат да се сприятелят с притежателите на матраци. Финансовият агент върши това с фискална цел, в полза на държавата, а момичетата — безкористно, подчинявайки се на законите на природата.

Разцъфва младостта. Събрал данъците, както пчелата събира пролетен прашец, финансовият агент с радостно жужене отлита за своя участъков кошер. А отдръпналите се момичета биват заменени от съпруга и примус „Ювел №1“.

Матракът е ненаситен. Той иска жертвоприношения. Нощем издава шум на падаща топка. Нужна му е етажерка. Нужна му е маса с модерни крака. Пружините му дрънчат — той иска завеси, пердета и кухненски съдове. Той тласка човека и му казва:

— Тръгвай! Купи корито и дъска за гладене!

— Срамувам се заради тебе, човече. Ти все още нямаш килим!

— Работи! Скоро ще ти донеса деца! Трябват ти пари за пелени и детска количка.

Матракът всичко помни и всичко върши посвоему.

Дори поетът не може да избегне общата участ. Ето той си носи от пазара матрак, като с ужас се притиска до мекия му търбух.

— Ще сломя упорството ти, поете! — казва матракът. — Сега вече няма да тичаш до телеграфа, за да пишеш стихове. И изобщо струва ли си да се пишат стихове? Постъпи на служба? И салдото винаги ще бъде в твоя полза. Помисли за жената и децата.

— Аз нямам жена! — крещи поетът и се отдръпва от пружинения учител.

— Ще имаш. Но не се обзалагам, че тя ще бъде най-красивото момиче на земята. Не зная дори дали ще бъде добра. Бъди готов за всичко. Ще ти се родят деца.

— Не обичам децата!

— Ще ги обикнеш!

— Вие ме плашите, гражданино матрак!

— Мълчи, глупако! Ти не знаеш още всичко! Ще вземеш и мебели на кредит от Мосдрев 12 12 Московско обединение на дървообработващата промишленост. — Б.пр. .

Ще те убия, матрако!

— Паленце! Ако дръзнеш да сториш това, съседите ще съобщят в домоуправлението.

Така всеки неделен ден из улиците на Москва кръстосват щастливци под радостния звън на матраците.