Иля Илф - Златният телец

— Колко евтино! — прошепна Остап. — Хайде да купим петдесет камили. Или сто!

— Това е фукня — каза мрачно Александър Иванович. — Какво ще ги правим? Стигат и две.

Казахите с викове качиха пътешествениците между гърбиците, помогнаха им да вържат куфара, чувала и провизиите за из път — тулум с кумис и два овена. Камилите се изправиха първо на задните си крака, от което милионерите се поклониха ниско, а после на предните и закрачиха покрай платното на Източната магистрала. Овните, привързани с въженца, потичваха отзад, като от време на време пускаха маслинки и блееха сърцераздирателно.

— Ей, шейх Корейко! — викна Остап. — Александър Ибн-Иванович! Прекрасен ли е животът?

Шейхът не отговори нищо. Беше му се паднала крантава камила и той яростно я пердашеше по плешивата задница със саксаулова пръчка.

Седем дни как камилите мъкнеха през пустинята набедените шейхове. В началото на пътуването Остап се веселеше от душа. Всичко го разсмиваше: и друскащият се между могилките на камилата Александър Ибн-Иванович, и крантавият кораб на пустинята, който се мъчеше да изклинчи от своите задължения, и чувалчето с милиона, с което великият комбинатор понякога подкарваше непокорните овни. Себе си Остап наричаше полковник Лоуренс 28 28 Томас Едуард Лоуренс (Лорънс Арабски) — английски разузнавач, известен със своята разузнаваческа, диверсионна и задкулисна дейност в Близкия и Среден Изток в полза на английския империализъм. Умрял в Англия при автомобилна катастрофа през 1935 г. .

— Аз съм емирът-динамит! — викаше той, като се клатушкаше върху високия хребет. — Ако след два дена не получим прилична храна, ще разбунтувам някои племена. Честна дума! Ще назнача себе си за пълномощник на пророка и ще обявя свещена война, джихад. На Дания например. Защо датчаните са мъчили своя принц Хамлет? При съвременната политическа обстановка дори Обществото на народите ще се задоволи с такъв повод за война. Бога ми, ще купя пушки от англичаните за един милион — те обичат да продават огнестрелно оръжие на племената — и ходом марш в Дания! Германия ще ни пусне — за сметка на репарациите. Представяте ли си нахлуването на племената в Копенхаген? Пред всички — аз на бяла камила! Ах! Няма го Паниковски! Да пипнеше някоя датска гъска!…

Но след няколко дни, когато от овните останаха само въженцата, а кумисът беше изпит до капка, дори емирът-динамит се опечали и само мрънкаше меланхолично:

Двамата шейхове отслабнаха много, одрипавяха, пораснаха им бради и заприличаха на дервиши от бедна енория.

— Още малко търпение, Ибн-Корейко, и ние ще пристигнем в градче, което не ще отстъпва на Багдад. Плоски покриви, местни оркестри, ресторантчета в източен стил, сладки вина, легендарни моми и четиридесет хиляди шиш кебапи — карски, турски, татарски, месопотамски и одески. И най-сетне — железницата.

На осмия ден пътниците стигнаха до едно древно гробище. Като окаменели вълни се простираха чак до самия хоризонт редици полукръгли гробници. Тук не заравяха покойниците. Поставяха ги на земята и ги зазиждаха с кръгли камъни. Над пепелявия град на мъртвите печеше страхотно слънце. Древният Изток лежеше в своите горещи ковчези.

Комбинаторите шибнаха камилите и скоро влязоха в един оазис. Далеч околовръст озаряваха града зелените факли на тополите, които се оглеждаха в залените с вода квадратни оризови ниви. Самотно стърчаха карагачи, които възпроизвеждаха точно формата на гигантски глобус с дървено краче. Почнаха да се срещат магаренца, които носеха шишкави ездачи в халати и вързопчета детелина.

Корейко и Бендер минаваха покрай дюкянчета, търгуващи със зелен тютюн на прах и смрадлив коничен сапун, наподобяващ главички на шрапнели. Занаятчии с бели муселинови бради се трудеха над бакърени листове, даваха им форма на легени и тесногърлени ибрици. Обущари сушаха на слънце мънички кожи, боядисани с мастила. Тъмносините, жълтите и небесносините гледжосани плочки на джамиите блестяха с бедна стъклена светлина.

Остатъка от деня и нощта милионерите проспаха тежко и безчувствено в хотела, а на сутринта се изкъпаха в белите вани, избръснаха се и излязоха из града. Безоблачното настроение на шейховете се помрачаваше малко от необходимостта да мъкнат със себе си куфара и чувала.

— Смятам като най-първо мое задължение — рече Бендер самохвално — да ви запозная с една вълшебна избичка. Нарича се „Под луната“. Идвах тук преди пет години, четох лекции за борбата с абортите. Каква избичка само! Полумрак, прохлада, стопанинът от Тифлис, местен оркестър, студена водка, танцьорки с дайрета и зилове. Ще се запием там цял ден. Нали и лекарите-общественици могат да имат свои миниатюрни слабости? Аз черпя. Златният телец отговаря за всичко.