Филип Пулман - Кехлибареният далекоглед

Лира пое дълбоко дъх и завъртя стрелките, но само след няколко секунди спря и обърна уреда.

— Мястото не е подходящо — заяви и опита отново.

Уил познаваше добре лицето й, беше го виждал гневно и щастливо, сияещо от надежда и помръкнало от мъка, и веднага разбра, че нещо не е наред. Тя прехапа устни, примигна, а погледът й бавно се местеше от един символ на друг, почти безцелно, вместо с познатата стремителност.

— Не знам — поклати глава момичето. — Не мога да разбера какво става… Познавам го толкова добре, а не мога да го разтълкувам…

Пое дълбоко дъх и още веднъж обърна уреда, който изглеждаше нелеп и тромав в ръцете й. Завъртя едната стрелка, после другата, накрая целия алетиометър, и безпомощно вдигна поглед към Уил.

— О, Уил, не мога! Вече не го умея!

— Стига, не се вайкай! Ти го имаш, цялото това знание. Само се успокой и го открий. Не насилвай нещата, просто се отпусни и се потопи…

Тя преглътна и кимна. Няколко пъти си пое дълбоко дъх, но се виждаше, че е напрегната, и той сложи ръце на раменете й. Усети треперенето й и я прегърна силно. Лира се изтръгна от ръцете му и опита отново, но всички онези невидими нишки, които проследяваше с такава лекота й увереност, сега й се изплъзваха. Вече не разбираше значението на символите.

Обърна се към Уил и изстена:

— Няма смисъл… Знам, че вече никога няма да се получи… Можех го, когато имах нужда, за да разбера какво се иска от мен — да спася Роджър и нас двамата, — а сега всичко свърши… Помислих си, че не го виждам добре, че пръстите ми са се схванали или нещо такова, но не е така. Просто силата ме е напуснала и никога вече няма да се върне!

Тя хлипаше така отчаяно, че сърцето му се късаше, но можеше единствено да я притисне до гърдите си. Не знаеше какво да й каже, защото разбираше, че е права.

Двата демона трепнаха и погледнаха нагоре. Уил и Лира също доловиха движение и вдигнаха очи към небето. Към тях се приближаваше светлина — светлина с крила.

— Сигурно е ангелът — предположи Панталеймон.

Беше прав. Ксафания разпери широко крила и се спусна плавно, за да кацне на пясъка. Въпреки цялото време, което беше прекарал с Балтамос, Уил не беше готов за тази среща. С Лира се държаха здраво за ръце, докато тя се приближаваше към тях, озарена от сиянието на друг свят. Беше гола, но какво значение имаха дрехите? Беше невъзможно да се каже дали е млада или стара, но лицето й беше сериозно и излъчваше състрадание, сякаш беше надникнала в сърцата им.

— Уил — изрече тя, — дойдох да те помоля за помощ.

— За помощ? Как бих могъл да ти помогна?

— Искам да ми покажеш как се затварят прозорците, отворени от ножа.

Уил преглътна.

— Ще ти покажа. А ти дали ще можеш да ни помогнеш?

— Не и за това, което искате. Знам за какво си говорехте. Мъката ви е оставила следи във въздуха. Това е слабо утешение, но, повярвайте ми, всяко създание, което знае за вашия избор, би искало всичко да е различно. Ала дори и най-силните трябва да се покорят на съдбата. С нищо не мога да ви помогна да я промените.

— Защо… — изрече Лира с треперещ глас. — Защо вече не мога да тълкувам алетиометъра? Това е единственото, което наистина умеех да правя, а сега си е отишло, сякаш никога не го е имало…

— Това умение ти е било дарено по милост, но сега можеш да си го върнеш с труд.

— Колко време ще ми е нужно?

— Цял живот.

— Толкова дълго…

— Но тогава ще го тълкуваш още по-добре, след цял живот, прекаран в труд и мисъл, защото ще съзнаваш напълно онова, което правиш. Този дар е по-ценен и по-истински от дареното по милост и никога няма да те напусне.

— Говориш за дълъг живот, нали? — прошепна Лира. — Цял дълъг живот, а не… само няколко години…

— Да — кимна ангелът.

— А трябва ли всички прозорци да бъдат затворени? — попита Уил. — Всички до един?

— Разберете — заговори Ксафания, — Прахът не е нещо постоянно. Няма определено количество, което да си остава едно и също. Разумните същества правят Праха — те го създават отново и отново, докато мислят и чувстват, докато трупат мъдрост и я предават на другите. И ако вие помогнете на хората във вашите светове да правят същото, ако им помогнете да опознаят и разберат себе си, другите и хода на нещата, ако им покажете как да бъдат добри вместо жестоки, търпеливи вместо припряни, жизнерадостни вместо мрачни, как да държат съзнанието си будно, отворено и свободно… тогава те ще създадат достатъчно, за да възстановят изгубеното. И ще може да се остави един отворен прозорец.