Филип Пулман - Кехлибареният далекоглед

— Как ще кажем на Лира? — попита Мери, потресена от чутото.

— Ще чакаме сама да попита. А може и да не се сети. Във всеки случай, тя си има тълкувателя на символи, той ще й каже всичко, което иска да знае.

— Можеш ли да надникнеш в бъдещето и да кажеш какво ще изберат?

— Не но ако Лира се върне в своя свят, аз ще бъда нейна сестра за цял живот. А ти какво ще правиш?

— Аз… — започна Мери, но си даде сметка, че никога не се беше замисляла върху това. — Не знам, но мисля, че мястото ми е в моя свят. Макар че ще ми е мъчно да си тръгна оттук — струва ми се, че никога в живота си не съм била толкова щастлива.

— Е, ако се върнеш у дома, тогава ще имаш сестра в друг свят — подхвърли Серафина. — Както и аз. Ще се видим пак след ден-два, когато пристигне корабът, и ще си поговорим по пътя към дома. После ще се разделим завинаги. Да се прегърнем сега, сестро.

Двете се прегърнаха, после Серафина Пекала възседна клонката от омаен бор и полетя над блатата към морето, докато се изгуби от погледа на Мери.

Горе-долу по същото време един от огромните сини гущери се натъкна на тялото на отец Гомес. Уил и Лира се бяха върнали в селото по друг път и не го бяха видели. Свещеникът лежеше там, където го беше положил Балтамос. Гущерите се хранеха с мърша, но иначе бяха кротки и безобидни създания. Дългото им съжителство с мулефите ги беше научило, че имат право на всичко, оставено да лежи мъртво след мръкване.

Гущерът завлече тялото на свещеника в гнездото си и децата му си устроиха истинско пиршество. Колкото до пушката, тя остана да лежи в тревата, където я беше захвърлил човекът, за да се превърне постепенно в парче ръждив метал.

На другия ден Уил и Лира отново излязоха. Почти не разговаряха, искаха просто да са сами. И двамата сияеха, сякаш щастието им беше отнело разсъдъка, движеха се бавно, а очите им бяха слепи за онова, което виждаха. Прекараха целия ден по хълмовете, а късно следобед се запътиха към своята златно-сребърна гора. Говориха си, къпаха се, храниха се, целуваха се, шепнеха си думи, объркани като чувствата им, и се разтапяха от любов.

След като се стъмни, седнаха да вечерят с Мери и Атал, но почти не продумаха. Вечерта беше гореща и те решиха да се разходят до брега, където духаше прохладен ветрец. Тръгнаха по реката и не след дълго излязоха на широкия плаж, блестящ и чист на лунната светлина.

Легнаха на мекия пясък под дюните и чуха зова на първата нощна птица.

И двамата бързо обърнаха глави нататък, защото птичият крясък по нищо не приличаше на звуците, които бяха чули досега в този свят. Някъде от мрака над главите им долетя мелодична треперлива песен, а отдалеч й отговори друга. Очаровани, двамата скочиха на крака и се опитаха да видят певците, но различиха само два тъмни стрелкащи се силуета, а песента не спираше да се лее.

Тогава наблизо изпърхаха крила и сред малък фонтан от пясък първата птица кацна на няколко крачки от тях.

— Пан?… — изумена прошепна Лира.

Той беше гугутка, но тъмна на цвят, и силуетът му се очертаваше ясно върху белия пясък. Втората птица още кръжеше над тях, но след малко се спусна и кацна до Пан — също гугутка, само че седефено-бяла, с нагръдник от тъмночервени пера.

За пръв път Уил усети какво е да видиш демона си. Той почувства как сърцето му се свива, а после го заля вълна от облекчение, което никога нямаше да забрави. Повече от шестдесет години щяха да минат, а споменът нямаше да помръкне.

Лира понечи да тръгне към тях, но Панталеймон заговори.

— Лира, снощи при нас дойде Серафина Пекала и ни разказа много неща. Тя се върна, за да доведе циганите. Насам идват отец Корам, повелителят Фаа и другите и ще…

— Пан! — прекъсна го момичето. — О, Пан, ти си нещастен! Какво има, кажи ми!

Той мигновено промени формата си, превърна се в снежнобял хермелин и хукна към нея по пясъка. Другият демон също се промени — Уил го усети като ръка, сграбчила за миг сърцето му — и се преобрази в котка.

— Вещицата ми даде име — заяви, преди да се приближи към него. — Преди не ми трябваше. Нарече ме Кирджава. А сега ни чуйте, изслушайте ни…

Демоните им разказаха всичко, което бяха чули от Серафина, като започнаха от невероятното разкритие, че Уил и Лира, без да подозират, са се сдобили със силата на вещиците — да са разделени от демоните си и пак да са едно цяло.

— Но това още не е всичко — каза Кирджава.