Филип Пулман - Кехлибареният далекоглед

— Златка — промълви Уил, откривайки най-сетне името на животното, в което се беше превърнал Панталеймон. — Планинска златка.

— Пан — прошепна Лира, когато демонът и се прокрадва до нея и скочи на коленете й, — нали няма да се променяш повече?

— Не — отвърна той.

— Странно… помниш ли, когато бяхме малки и аз исках никога да не престанеш да се променяш… А сега нямам нищо против да си останеш същият. Ако изглеждаш като сега.

Уил сложи ръка върху нейната. Беше го обзело ново настроение, някаква нова решимост и спокойствие. Той знаеше точно какво прави, когато пусна ръката й и погали червеникаво-златистата козина на демона й.

Дъхът на Лира секна. Ала изумлението й беше примесено с удоволствие, същото като тогава, когато поднесе малкия червен плод към устните му. Сърцето й биеше лудо, когато протегна ръка, за да му отговори. Пръстите й се плъзнаха по копринената козина на демона му и се впиха в нея.

Знаеше, че и той изпитва същото. Знаеше и това, че демоните им няма да се променят сега, когато ги докосваха влюбени ръце. Такива щяха да си останат до края на живота си и нямаше да пожелаят друго.

Изумени от откритието, което милиони влюбени преди тях бяха правили, те се отпуснаха на земята, а над тях луната и звездите сияеха по-ярки отвсякога.

Циганите пристигнаха следобед на другия ден. Разбира се, нямаше пристанище, където да акостират, и корабът пусна котва далеч от брега, а Джон Фаа, Отец Корам и капитанът потеглиха с една от лодките, водени от Серафина Пекала. Мери беше казала на мулефите всичко, което знаеше, и още преди циганите да стъпят на брега, там вече ги чакаше нетърпелива тълпа. И двете страни изгаряха от любопитство, но Джон Фаа много отдавна се беше научил на търпение и уважение към другите. Сега беше решил, че повелителят на циганите трябва да засвидетелства на тези странни хора цялата почит и приятелство, на които е способен.

Така че застана под палещото слънце и търпеливо изслуша приветствената реч на стария залиф Сатамакс, която Мери преведе, доколкото й беше по силите, после и той на свой ред поздрави мулефите от името на своите сънародници от Блатата и каналите на родината му. Цялата група потегли през тресавищата към селото. Мулефите веднага забелязаха, че Отец Корам се придвижва трудно, и му предложиха помощта си. Старецът прие с благодарност и не след дълго всички се озоваха на площадката, където Лира и Уил излязоха да ги посрещнат.

Беше изминала цяла вечност от деня, когато Лира за последен път бе видяла скъпите си приятели. Последният им разговор беше сред снеговете на Арктика, по пътя към Болвангар. Сега тя пристъпи плахо и неуверено протегна ръка, но Джон Фаа я сграбчи в прегръдките си и я целуна по двете бузи, после и Отец Корам направи същото, но преди да я притисне до гърдите си, дълго се вглежда в лицето й.

— Тя е пораснала, Джон — каза той. — Помниш ли малкото момиченце, с което тръгнахме на север? Погледни я сега! Лира, скъпа моя, дори да имах красноречието на ангел, пак нямаше да ми стигнат думите да ти кажа колко съм щастлив, че те виждам отново!

Но видът й беше толкова нещастен и уморен! И двамата с повелителя Фаа не можеха да не забележат как тя не се отделяше и крачка от Уил и как момчето с правите черни вежди я следеше с поглед и се стремеше да остане близо до нея.

Двамата възрастни мъже го поздравиха с уважение — Серафина Пекала им беше разказала за него. От своя страна Уил беше впечатлен от силата и достолепието на повелителя Фаа. Помисли си, че би искал да изглежда и да се държи така, когато самият той остарее. Джон Фаа беше могъщ и сигурен като каменна стена.

— Доктор Малоун — изрече повелителят на циганите, — ще ни трябва прясна вода и храна — толкова, колкото вашите приятели имат възможност да ни продадат. Освен това нашите хора много време не са слизали от кораба, пък и битки не липсваха, та ще се радват, ако могат да потичат по брега и да глътнат свеж въздух. После ще има какво да разказват на семействата си за новия свят, който са видели.

— Повелителю Фаа — отвърна Мери Малоун, — мулефите ме помолиха да ви кажа, че ще ви снабдят с всичко, от което имате нужда и че за тях ще бъде чест, ако всички вие споделите тази вечер трапезата им.

— Приемаме с най-голямо удоволствие — поклони се Джон Фаа.

Тази вечер хората от трите свята седнаха да пируват заедно с хляб, месо, плодове и вино. Циганите поднесоха на домакините си подаръци от всички краища на своя свят — глинени делвички с ябълкова ракия, резбовани моржови зъби, копринени тъкани от Туркестан, купи със сребро от шведските мини, емайлирани съдове от Корея.