Кристофър Прист - Машината на пространството

Интересно че аз не бях въодушевен от тази гледка. Моите спътници също споделяха чувствата ми. Амелия безмълвно наблюдаваше усуканите метални парчета, които доскоро бяха войнствена машина, мистър Уелгс се задоволи само с думите:

— Виждам още един.

На юг от нас по посока на Моулзи крачеше втора бойна машина.

Мистър Уелс раздвижи лостовете и след миг вече се носехме към следващата си цел.

Към пладне се бяхме справили вече с четирима марсианци: трима от тях бяха в бойни машини, а четвъртият — в контролната кабина на една от многокраките коли. Всяка атака се провеждаше без риск за живота ни и всеки път чудовището оставаше смаяно от неочакваността на нападението. Нашата дейност обаче не остана незабелязана, многокраката кола например открихме по пътя й към триножника, поразен от нас при Туикнам. От това заключихме, че марсианците имат някакъв начин да се свързват помежду си. Мистър Уелс изказа предположението, че това може да е телепатична връзка, макар че ние с Амелия, които бяхме свидетели на високото ниво на развитието на науката на Марс, бяхме сигурни, че връзката се осъществява чрез технически средства; изглежда, нашите атаки бяха предизвикали сериозно раздвижване в редиците на марсианците. Докато кръстосвахме долината, забелязахме няколко бойни машини, които идваха насам откъм Лондон, и разбрахме, че този ден няма да усетим недостиг от мишени.

След ликвидирането на четвъртия марсианец Амелия предложи да спрем за почивка и да изядем сандвичите, които беше приготвила. По това време все още не бяхме се отдалечили от бойната машина, която току-що бяхме унищожили.

Последната ни атака се отличаваше от предишните. Пред нас в началото на Ричмонд парк стърчеше неподвижно друга кула, извърната на югоизток. Трите й дълги крака стояха събрани един до друг, а механичните й пипала бяха свити; предположихме дори, че вътре няма никой. Докато се подготвяхме и кръжахме над съоръжението, през един от многото отвори зърнахме огромно безизразно око, което гледаше втренчено по посока на Кингстън.

Спокойно подготвихме атаката си и натрупал вече известен опит, успях да пусна гранатата съвсем точно. Тя избухна в кабината на чудовището, няколко метални листа се откъснаха от стената и вероятно пилотът беше убит на място. Обшивката на енергийния източник обаче, изглежда, беше останала непокътната. Макар и леко наклонена, кулата продължаваше да стои на дългите си крака, а от вътрешността излизаше стълб зеленикав дим, но само толкова.

Мистър Уелс отведе Машината на пространството на безопасно разстояние и я спря малко над земната повърхност. Единодушни бяхме, че не бива да напускаме четвъртото измерение — зеленикавият дим ни караше всеки миг да очакваме енергийният източник да избухне.

И така, спрели в подножието на повредения гигант, бързо изядохме сандвичите си — това сигурно беше най-необикновеният пикник, устройван някога в околността на парка.

Тъкмо се готвехме да потеглим, когато мистър Уелс насочи вниманието ни върху появилата се нова бойна машина. Тя се движеше с голяма скорост и вероятно идваше да провери какво се е случило с нейния колега.

Намирахме се на безопасно разстояние, но въпреки това издигнахме Машината на пространството във въздуха и се приготвихме за бързо нападение.

Увереността в собствените ни сили ставаше все по-голяма; зад гърба си имахме четири успешни опита. Сега обаче, издигнати високо над парка, забелязахме, че новата машина приближава с готово за стрелба оръдие и извадени за бой дълги пипала. Нямаше съмнение, че нейният пилот знаеше, че наблизо има някой, който успешно атакува, и беше решил да се защищава.

Стояхме встрани и наблюдавахме как новодошлият приближи кулата и започна да изучава повредите.

— Мистър Уелс, бомбардираме ли? — попитах аз. Той не бързаше да отговори и забелязах как челото му се сбърчи над предпазните очила.

— Онова създание там е много бдително — каза той на края. — Не бива да рискуваме да попаднем в обсега на огнения лъч.

— Тогава да потърсим друга цел — подканих го аз.

Въпреки това останахме още известно време да наблюдаваме какво ще стане с надеждата, че марсианецът ще отслаби наблюдателността си и ще успеем да атакуваме. За съжаление дулото на оръдието му заплашително се въртеше във всички посоки, а пипалата се свиваха и разпущаха неспокойно дори когато пилотът разгледа внимателно какво се е случило вътре в машината на другия.