Кристофър Прист - Машината на пространството

— В такъв случай колко време ще е необходимо, докато започнем да сглобяваме новата Машина? — попитах аз.

— Няколко дена, а може би и повече.

— Трябва да побързаме — обадих се аз. — С всеки изминат ден чудовищата затягат все по-здраво примката около нашия свят.

— Работя с всички сили — отговори мистър Уелс без каквато и да е нотка на озлобление: едва тогава забелязах тъмните кръгове около очите му. Всяка нощ той работеше в лабораторията дълго след като ние с Амелия вече си бяхме в леглата. — Ще ни трябва рамка, на която механизмът да бъде монтиран, и то по-голяма, за да може да пренася и пътници. Уверен съм, че мис Фицгибън има вече някаква идея и ако вие двамата насочите усилията си в това направление, много скоро ще можем да приключим.

— Значи построяването на нова Машина е възможно? — попитах аз.

— Не виждам причини за обратното — гласеше отговорът на мистър Уелс. — Сега целта ни не е да пътуваме в бъдещето, ето защо не се налага Машината да бъде толкова сложна, колкото тази на сър Уилям.

Следващите осем дни изминаха мъчително бавно и най-после видяхме как Машината на пространството започна да добива някаква форма.

Планът на Амелия, за който мистър Уелс споменаваше, беше да използваме за основа на Машината рамката на едно легло, която не само беше достатъчно здрава, но позволяваше и да се качат пътници. Ето защо претърсихме пострадалото от експлозиите крило на къщата и открихме желязна рамка, широка около пет стъпки.

Тя беше цялата покрита с боклук от пожара, но след около час я изчистихме. Занесохме я в лабораторията и под ръководството на мистър Уелс започнахме да монтираме частите, които той изработваше. Повечето от тях бяха от кристалоподобното вещество, от което, както скоро стана ясно, трябваше да използваме и най-дребното късче. Когато мистър Уелс разбра колко бързо се свършват резервите от тайнствената субстанция, изказа съмнение, че може и да не стигне, въпреки това работехме усилено.

Знаехме че ще пътуваме в тази Машина, затова в единия край оставихме място, достатъчно за седалка, където наредих няколко възглавници.

Докато работехме скрити в лабораторията, марсианците също не си губеха времето.

Надеждите ни, че нови военни подкрепления ще успеят да задържат нашествениците, не се оправдаха — бойните машини и многокраките коли се движеха необезпокоявани и дръзки из долината. Очевидно марсианците укрепваха позициите си — бяхме свидетели на пренасянето на десетки съоръжения от различните места на приземяване в Съри по посока на Лондон. Често пъти виждахме да минават пеша или на платформите на колите групи заловени хора. Заробването беше започнало, както всичко онова, което се бяхме страхували, че ще настъпи на Земята.

Междувременно червените растения продължаваха да растат необезпокоявани. Долината на Темза вече беше залята от крещящо червено, а по склоновете на Ричмонд Хил едва ли беше останало живо дърво. Пукот от разтварянето на семенните кутийки се разнасяше дори от края на моравата пред къщата и едно от всекидневните ми задължения беше да изсичам част от промъкналите се през деня стъбла. Мястото, където свършваше моравата и започваха наглите чужденци, беше кално и плъзгаво.

— Направих всичко, което зависеше от мен — заяви мистър Уелс, когато най-сетне застанахме пред завършената най-чудата измишльотина, която някой някога е виждал. — Имаме нужда от много повече кристали, но това е всичко, което намерихме.

В нито едно от чекмеджетата на сър Уилям не открихме, макар и един-единствен знак за състава на кристалоподобното вещество. Неспособен да произведе допълнително количество, мистър Уелс се принуди да се задоволи с онова, което беше останало след отпътуването на сър Уилям. Обрали бяхме и най-дребните късчета в лабораторията, разглобихме и четирите велосипеда, които все още стояха в дървената пристройка. И въпреки всичко по думите на мистър Уелс имахме нужда от още два пъти по толкова кристалоподобно вещество. Скоростта на Машината зависела от мощността, която кристалите създават.

— Намираме се пред най-решителния момент — продължи мистър Уелс. — Такава, каквато я виждате, Машината е сбор от вериги и метал. Както знаете, щом се пусне веднъж в действие, връзката й с четвъртото измерение не може да се прекъсне и затова се наложи да монтирам нещо подобно на маховика на сър Уилям. Веднъж задвижено, колелото не бива да се спира, в противен случай Машината ще бъде завинаги загубена за нас.