Кони Мейсън: Пиратът принц

„Осман“ направи нерешителен опит да стреля от десния си борд. Изстрелът не улучи и това сложи край на битката. Пиратите метнаха абордажните куки и двата кораба се съединиха. Тарик пръв скочи на дъската, разтворил широко крака и с готов ятаган. Мустафа беше плътно зад него, докато пиратите от „Отмъщение“ сграбчваха въжетата и се премятаха на борда на „Осман“, нямайки търпение да започнат да грабят.

— Предай се! — извика Тарик, скачайки на палубата.

Капитан Фауд се втурна към него.

— Не искам да се пролива кръв, както и ти, принц Тарик.

Никой от турските моряци не изглеждаше склонен да срещне принца в единоборство и капитан Фауд беше достатъчно разумен да разбере, че хората му ще бъдат победени от пиратите, които живееха и се биеха само и единствено заради плячката.

Тарик наблюдаваше през присвитите си клепачи как Фауд се бори със себе си. Знаеше, че капитанът е храбър и честен, че цени живота на хората си, но се питаше дали добрият капитан цени съкровището, което превозва, повече от живота си.

— Обещаваш ли да пощадиш хората ми? — запита Фауд. — Знам какво е, когато палубата ми стане хлъзгава от кръв.

— Предай ми кораба и съкровището и можете да си идете живи и здрави.

Фауд огледа недоверчиво пиратите, наредили се зад Мустафа.

— Хората ти ще те послушат ли?

Тарик отметна глава и се засмя.

— Моите пирати винаги ме слушат. Трябва им само съкровището, което носите.

Тъмните вежди на Фауд се вдигнаха.

— Какво знаеш за това съкровище, принц Тарик?

Външно спокоен, Тарик всъщност бе напрегнат като струна.

— Не особено много, с изключение на това, че Ибрахим очаква с нетърпение пристигането му. Няма да го получи обаче, защото аз ще го взема.

— Ела в каютата ми — покани го Фауд. — Трябва да поговорим насаме за съкровището.

— Наистина ли ще ми го предадеш?

Фауд се засмя.

— Разбира се, съкровището е твое. Възползвай се със здраве.

Капитанът даде кратки заповеди на хората си и им каза, че трябва да предадат кораба и съкровището на принц Тарик. Реакцията им не беше това, което той би очаквал. Някои мъже се изсмяха, докато други го изгледаха хитро усмихнати. Макар че неколцина замърмориха, повечето изглеждаха облекчени да се отърват от султанското съкровище.

— Вържете кораба — обърна се Тарик към Мустафа. Пиратите се разделиха, когато Тарик последва капитана в каютата му. Някои от моряците на „Осман“ го тупнаха по гърба, докато други му пожелаха късмет. Някои дори поискаха да се присъединят към пиратското братство.

— Долу Ибрахим убиецът! — извика един турски моряк; последваха одобрителни възгласи.

Тарик влезе в каютата на капитана и затвори вратата.

— Седни, принце — покани го Фауд. — Отдавна не сме говорили. — Той въздъхна. — Дните на великия Мурад отминаха. Сега трябва да се подчинявам на Ибрахим, независимо дали ми харесва или не.

Тарик седна на мястото, което му беше предложил Фауд.

— Надявах се да се предадеш, Фауд. Нямам нищо лично против тебе и ще ти пощадя живота заради баща си, защото той те обичаше.

Доволен съм да го чуя, принце. Аз само изпълнявам заповедите на Ибрахим. Имам късмет, че досега не съм те срещал в открито море. Ибрахим е убиец; малко негови поданици го уважават. Не прилича на баща си. Дори се опита да убеди великия везир, че си имал пръст в убийството на братята си. Селим не му повярва. Всички ти се възхищават заради смелостта ти и за това, че не си се озлобил като брат си.

Благодаря, че ми го казваш, Фауд. — Той стана от стола. — Все пак се налага да те освободя от товара ти. Какво носиш? Злато? Сребро? Кажи какво толкова иска да има брат ми.

Фауд поправи чалмата си и се прокашля.

— Съкровището не е това, което си мислиш, принце.

Тарик се намръщи.

— Опиши ми го.

— Най-добре да ти го покажа. Ела, принце. Последвай ме и ще видиш сам какво съкровище очаква султан Ибрахим.

— Знам колко е алчен Ибрахим, когато иска нещо — каза Тарик, излизайки след капитана, — затова нямам търпение да видя съкровището му. Да го лишавам от неща, които желае, е единствената ми цел в живота. Това е причината да се обърна към пиратството.

Фауд въздъхна и поклати глава. Тръпка на безпокойство се плъзна по гърба на Тарик. Защо капитанът не казва нищо определено? Може би няма съкровище и нарочно са го заблудили.

Спря рязко и накара Фауд да се обърне към него.

— Нещо не е наред, Фауд. Да не би съкровището да е на борда на друг кораб?

Капитанът вдигна рамене.