Кони Мейсън: Пиратът принц

— Може би „Осман“ не е отплавал от Алжир — предположи Мустафа. — Не сме виждали никакви кораби, откакто научихме, че той ще превозва до Истанбул някакво голямо съкровище. Може би сведенията ти са били неверни.

— Не — възрази Тарик. — Кемал никога не е давал грешни сведения на братовчед си. Корабът ще следва същия курс като всичките кораби на Ибрахим, които тръгват от Алжир. Ще го намерим и ще отмъкнем съкровището на Ибрахим. — Разсече въздуха с юмрук, за да подчертае думите си. — Кълна се в Аллах, Ибрахим няма да го получи!

Ноздрите му се разшириха. Изглеждаше като демон. Гъстата му черна коса, разбъркана от влажния морски въздух, падаше на челото му. Ясно очертаната му челюст беше здрава и потъмняла от наболата брада, всички видими мускули по лицето и врата му се бяха изопнали. Стройното му младо

тяло с дълги крака и широки рамене бе заякнало от тежкия труд. Нищо у принц Тарик не изглеждаше меко или нежно.

Не беше същият като преди две години. Убийството на братята му го беше превърнало в отмъстителен човек с тъмни тайни, мъж, поел мисията да въздаде възмездие за тези ужасни убийства. Мъж който не искаше да знае какво е покой, докато неговите невинни братя не бъдеха отмъстени и докато Ибрахим не си получеше заслуженото.

— Хасан каза, че съкровището, което Ибрахим очаква, е извънредно ценно — изрече замислено Мустафа.

Тарик кимна.

— Надявам се да е толкова ценно, че загубата му да разтрепери царствения ми брат. За нещастие, Хасан не можа да ми каже нищо повече за това съкровище, защото Кемал нему бе разказвал много. Трябваше да напусна града, преди да получа подробни сведения от Кемал; навсякъде гъмжеше от еничари. Според Хасан Ибрахим знаел, че съм влязъл тайно в града, и че искал да сложи край на това. — Изсмя се горчиво, в гласа му се долавяше нескрита омраза. — Той се страхува от мене и е напълно прав.

— Хората нямат търпение за една добра битка, принце — каза Мустафа, махвайки към пъстрия екипаж от пирати, които бяха последвали Тарик от Истанбул и се бяха влели в братството.

— И аз — отвърна Тарик. — Ще се бием, за да оцелеем, за да откраднем богатствата на Ибрахим и да защитаваме близките си.

— Те на драго сърце биха дали живота си за тебе, принце. Ти докара жените и семействата им в Липси и им създаде безопасно пристанище.

— Последваха ме в изгнанието, когато всичко изглеждаше изгубено — отговори Тарик. — Това беше най-малкото, което можех да направя.

Напрегна се, красивото му лице изразяваше жадно нетърпение.

— Подай ми бинокъла, Мустафа.

Мустафа му даде бинокъла. Тарик го вдигна пред очите си и го нагласи, докато не видя ясно някакъв обект.

— Ето го! — викна той радостно. — „Осман“. Бързо дай пълен напред, Мустафа. Ще го пресрещнем.

Мустафа пое кормилото и подкара кораба напред. След като Тарик раздаде заповедите си, палубата се оживи. Когато „Осман“ се приближи, оръдията на „Отмъщение“ вече бяха прицелени и готови за бой, всички пирати се бяха въоръжили.

— Мъчи се да бяга — изфуча Тарик. — Няма да ни изпревари. Вдигайте платната!

Вятърът изду платната и „Отмъщение“ се понесе над вълните с най-голямата си скорост. Не след дълго настигна по-бавния и по-неповратлив „Осман“.

Щом се приближиха достатъчно, Тарик извика:

— Стреляйте предупредително по мачтата!

Хората на Тарик се задействаха веднага, бяха атакували по този начин безброй пъти през изминалите две години. Пиратството беше тяхната игра и те я умееха много добре.

Първия залп засегна мачтата на „Осман“, но корабът не спря. Зави наляво, но скоро стана ясно, че не може да избяга. „Отмъщение“ го следваше неотклонно.

— Левият борд. Огън!

Възбуда разкъсваше Тарик. Ако с волята на Аллах станеше така, както искаше, тайнственото съкровище никога нямаше да стигне в Истанбул до Ибрахим.

Залп от оръдията на левия борд прекърши бизанмачтата на „Осман“. Хаос овладя борда на повредения кораб. Тарик виждаше как моряците се щурат около мачтата в усилие да поправят вредите, нанесени от оръдията на „Отмъщение“.

— Приближи се до него, Мустафа — заповяда Тарик, — после предай кормилото на Омар. Извадете абордажните куки и пригответе дъските за прехвърляне. Искам да бъдат на място, когато се приближим достатъчно.

Мустафа побърза да изпълни нареждането на Тарик, докато той самият продължаваше да наблюдава драмата, развиваща се на борда на „Осман“. Познаваше капитан Фауд, командващия на „Осман“, и се надяваше той да се предаде и да му даде съкровището, без да се жертва човешки живот.