Кони Мейсън: Страст и омраза

След погребението тя беше направила оглед на ситуацията, разбирайки, че няма необходимите умения да издържа себе си и вярната си бавачка Савана, единствената майка, която беше имала от дванадесетгодишната си възраст. Имаше роднини по майчина линия в Англия, но те се бяха отказали от майка й, когато тя се беше омъжила за човек с несигурни доходи, и някакъв чичо някъде в Тексас. Но погледнато практически, си беше съвсем сама на света, зависеща само от неустрашимия си дух, пъргавия си разум и изключителните си умения в покера. В предимствата не включваше красотата си, защото не се смяташе за класическа красавица.

В последните шест месеца тя беше спечелила достатъчно пари, за да живее сравнително комфортно заедно със Савана. Още няколко месеца и щеше да се откаже, за да започне нов живот далече от клюкарите в Ню Орлийнс, които никога не й позволяваха да забрави, че баща й е бил убит на дуел заради жена.

Когато започна следващата игра, Ник се усмихна. Тази вечер му вървеше и това повдигаше самочувствието му. Всичко като че ли се подреждаше според неговите желания, нямаше изгледи да сбърка някъде. Когато купчината чипове пред него взе да нараства, тази пред Еме започна да намалява. Улавяйки я да гледа към него, той й намигна. Тя му отвърна с мрачна гримаса. Ник нямаше как да не забележи, че тя по всякакъв начин избягва да го погледне в очите, и се засмя, зарадван, че я е объркал дотолкова, че да я накара да загуби самообладание.

Мрачното изражение на Еме стана още по-мрачно. Нещата не вървяха според плановете й. Тя знаеше, че единственият начин този проклет янки непрекъснато да печели, е измамата, но по никакъв начин не можеше да разбере как го прави. Закле се да не допуска той да продължава по този начин. Познаваше и други играчи, които мамеха, и знаеше как да се справя с мошениците.

— Готова ли сте да продължите, госпожице Фортюн? — запита Ник с подигравателна усмивка, когато забеляза, че само той и Еме бяха останали в игралния салон.

Тънките пръсти на Еме затърсиха в чантичката парите, които много добре знаеше, че няма да открие там. Ник Дръмънд я беше обрал с учудваща лекота. Ръката й внезапно напипа студен метал. Беше забравила за пистолета, който винаги носеше, за да се предпазва. Тежестта му я поуспокои.

Тя кипна вътрешно, когато се сети колко лесно той се беше добрал до парите й.

— Вие играхте нечестно!

Умът й отказваше да приеме, че Ник Дръмънд може да е спечелил с честна игра, макар да нямаше конкретно доказателство, което да подсказва нещо друго.

— Никога не мамя на карти.

Гласът му беше спокоен, но заплашителен, Ако Еме беше мъж, щеше да я предизвика на дуел.

— Никой не може да има такъв късмет. Сигурна съм, че мамите.

Ник се усмихна и вдигна рамене. Този небрежен и самоуверен жест само затвърди увереността й, че Ник Дръмънд е закоравял нечестен покерджия янки, който не изпитва никакво съчувствие към нещастните си жертви. Преди да има време да размисли над безразсъдното си поведение, тя извади пистолета от чантичката и го насочи право към него. Той пребледня и скочи.

— По дяволите, Еме, какво правите? Не съм мамил. Спечелих съвсем честно.

Тя го гледаше обвинително.

Ник премига, за да прогони внезапната магия. Никога досега човешко същество не беше проявявало към него такава смайваща враждебност. За миг сметна, че ще умре. Но чувството се разсея, когато погледна в топлите медноцветни очи на Еме и разбра, че тя не е способна да натисне спусъка. Но беше ужасно неприятно да вижда някой да насочва към гърдите му дуло на оръжие.

Ръката на Еме трепна, но инстинктът на Ник му подсказа, че тя няма да стреля. Не беше такъв човек. Може да беше комарджийка и курва, но не беше убийца.

— Свалете оръжието, госпожице Фортюн.

Ръката й трепна. Ник Дръмънд я беше разорил. Беше й измъкнал и последния спечелен цент, с изключение на малка сума, която беше дала на съхранение у Савана. Умът й й казваше, че никой няма да я осъди за убийство на измамник, но сърцето й шепнеше, че не е способна да убие друго човешко същество. Пръстът й леко погали спусъка. Ник се усмихна, трапчинката на брадичката му стана по-дълбока. Еме, смаяна, зяпна арогантния нахалник. Какъв беше този мъж, че да се смее в лицето на смъртта?

— Вие сте комарджийка — предизвика я Ник. — Не сте убийца. Нека да се разберем. Ще ви дам честен шанс да си върнете загубите. Предизвиквам ви на двубой. Победителят взема всичко.

Еме ахна.

— Искате да се бия с вас?