Йозеф Томан: След нас и потоп

Нереида (лат.) — водна нимфа.

Бестиарий (от лат. Bestiarium) — зверилница, разположена под седалките на цирка.

Месецът на Гай Юлий Цезар е юли.

Клаузура (лат.) — отлъчване на света; букв. — крепост.

Четвъртата милиарна колона (от лат. mille pasus) — римска миля — 1500 м; разстоянията се бележели с колони.

Лациум — местност край Рим.

In persona (лат.) — лично.

Рициниум (лат.) — късо наметало.

Пергола (лат.) — беседка.

Туф (от лат. tofus) — скала от вулканичен произход.

Nil novum sub sole! (лат.) — Нищо ново под слънцето!

Тит Макций Плавт (ок. 250–184 пр.н.е.) — римски комедиограф. Комедиите му били своеобразни преработки на гръцки битови драми, които той пригаждал към вкуса на римската публика.

Симпозион (гр.) — угощение.

Унция (лат.) — 1/12 либра, 27,3 г.

Анциум — крайморски град в Лациум.

Харпия (гр.) — вихър; според митологията кръвожадна, чудовищна птица с глава на жена, тяло на ястреб и орлови криле — олицетворение на бурята и смъртта.

Медуза (гр.) — според митологията една от трите сестри — горгони, от погледа на която хората се вкаменявали.

Corpus delicti (лат.) — предмет на престъплението; веществено доказателство: заловени, откраднати предмети и пр.

Деспот (гр.) — първоначално значение — господар, владетел; по-късно се използува в смисъл на самовластен владетел, който управлява произволно и не спазва законите.

Хамурапи (1792–1750 пр.н.е.) — вавилонски цар, при чието управление Вавилония достига най-голям разцвет. Известен е неговият сборник от закони.

Галера (ит.) — старинен военен кораб с весла.

Пеласги — най-древните обитатели на Гърция, установили се и по някои градове на италийското крайбрежие.

Некропол (гр.) — комплекс от гробове от праисторическата, античната и средновековната епоха.

Тумулус (лат.) — етруски гроб; букв. могила.

Латрина (лат.) — клозет.

Креон , Едип , Антигона — герои от трагедии на Софокъл.

Селинунт — град на югозападния бряг на Сицилия.

Signum regis (лат.) — царска емблема.

Софокъл (ок. 496–406 г. пр.н.е.) — старогръцки трагически поет.

Еврипид (ок. г. 480–406 пр.н.е.) — старогръцки поет, автор на трагедии.

In spe (лат.) — с надежда за нещо предполагаемо, желано, но още неосъществено.

Ксантипа — съпруга на Сократ, известна като зла жена. Преносно значение: зла, лоша жена.

Ксенофонт (ок. 430–354 г. пр.н.е.) — древногръцки писател, историк и общественик; ученик на Сократ.

Калимах (ок. 310–240 г. пр.н.е.) — древногръцки учен и поет.

Тит Лукреций Кар (97–55 г. пр.н.е.) — римски дидактически и философски поет, привърженик на материалистическата философия.

Dominus (лат.) — владетел, повелител.

Белона (лат.) — богиня на войната, сестра и спътница на Марс.

Magister societatis (лат.) — ръководител, представител на сдружение.

Ибери — древен народ, живял по долината на р. Ибера (сега Ебро) в римската провинция Хиспания.

По време на визираните в романа събития (I в. пр.Хр.) населението на Иберийския п-ов е било вече интегрирано в рамките на Римската империя и тамошните етноси вече не са били „приятелски народи“, а са част от поданното население. Затова аз смятам, че дадения случай се имат предвид племената в днешна Източна Грузия, които античните извори назовават също ибери . — Бел. NomaD.

Съпровождан от дванадесет ликтори. — Броят на ликторите се степенувал според ранга на магистрата (най-малко двама, най-много дванадесет).

Тартар (гр.) — ад, преизподня.

Ханибал (ок. 275–183 г. пр.н.е.) — картагенски пълководец; през 211 г. пр.н.е. достига с войските си чак до Рим.