Йозеф Томан
След нас и потоп
Разпокъсаните валма мъгла се валяха над морето. Вълните бяха зеленикавочерни, в тях още спеше нощта.
Духаше азиатският вятър. Издуваше платното като мехур и барабанеше отчетливо върху него. Осемдесет весла в три редици една до друга разсичаха ритмично водата. Военният кораб „Евтерпа“ 1 1 Евтерпа (лат.) — муза на лирическата поезия.
се носеше на запад, поглъщаше жадно вълните, закопнял по-скоро да стигне у дома.
Духаше азиатският вятър. Добрият вятър. Та нали от Азия в Рим идваха само добри неща: киликийско жито, сирийски пурпур и плодове, индийски муселин, арабско злато и благовония, ливански кедър, скъпоценни камъни. Добър беше азиатският вятър и за „Евтерпа“, която носеше на палубата си скъп товар: Луций Герминий Курион — военният трибун на шести легион 2 2 Легион (лат.) — бойна формация на римската армия, състояща се от 6000 пехотинци по време на империята. Командуващ легиона — легат . Най-висшите длъжности след него били трибуните — по шестима души във всеки легион. Легионът се състоял от десет кохорти ; всяка кохорта — от по три манипули ; манипулата — от две центурии (стотня, от по сто войника), предвождани от центурион . С помощните отделения — стрелци, конници и др. — броят на войниците в един легион стигал до 10 000 души. По времето на император Август Римската империя имала 25 легиона, болшинството разположени по нейните граници.
, наместник на легат Вителий, заедно със свитата му и центурия войска.
Луций се пробуждаше върху твърдото легло в единствената корабна каюта. Гледаше през прозорчето парцаливите валма мъгла, които ту се валяха ниско над морето — ту се издигаха нагоре, скупчваха се, после отново се разпръсваха и потъваха във водата. В странните им очертания Луций съзираше образите и нещата, за които си мислеше: ето, дребните завъртулки, мъгла около светлото петно — това е нейното лице, увенчано от къдравите й кичури. Лицето на годеницата му Торквата. Нежното бяло лице, в което се беше влюбил. Вярна, вярна. Луций притвори очи. Не беше живял в Ориента като отшелник. Но пред образа на бялата римлянка, неговата бъдеща жена, и представата му за живота, който го очаква с нея — мимолетните удоволствия бледнееха. Той се протегна и разтвори обятия: „Торквата! Скоро ще бъда при теб!“
Повдигна глава. Кръгъл облак мъгла се спусна над морето — та това е венецът на славата, която навярно го очаква в Рим! Легат Вителий му повери за три месеца командуването на легиона. Фортуна 3 3 Фортуна (лат.) — богиня на щастието.
бе благосклонна към Луций. Той победи във всички боеве с дивите парти, които непрестанно застрашаваха най-далечната източна граница на Римската империя. Отличи се със смелостта и решителността си. Но не по-малко се отличи и като дипломат. „Кълна се в Jupiter Optimus et Maximus 4 4 Jupiter Optimus et Maximus (лат.) — Юпитер Всеблагия и Всевишния, главен бог у римляните.
, че Луций Геминий Курион ще стане голям държавник“ — съобщава легат Витални в писмото си до римския сенат, което Луций трябва лично да предаде на първия императорски наместник Макрон.
Луций се усмихва: съвсем скоро златният венец на сената ще обвие неговото чело, а белите ръце на Торквата — шията му. Животът е многобагрена радост, животът е Анакреонова 5 5 Анакреон (VI в. пр.н.е.) — древногръцки поет, автор предимно на любовни и гуляйджийски песни.
песен. Ave Roma, regina mundi! 6 6 Ave Roma, reginamundi! (лат.) — „Здравей, Рим, цар на света!“ С „Ave“ римляните изразявали особено уважение към приветствувания; така се обръщали към боговете, владетелите и пр. „Salve“ има същото значение, тоест „Здравей!“, „Бъди здрав!“, но се употребявало като обикновен граждански поздрав.
И въпреки това има нещо, което помрачава радостта му, една сянка пада върху копнежа му по Рим: неизвестността. Въпросът, възникнал отдавна и безответен до днес: защо изтеглят с внезапна заповед шести легион от Сирия в Рим? Защо така спешно, посред зима, при „затворено“ море отзовават Луций? Защо легат Вителий остана в Азия и бе провъзгласен за прокуратор на Юдея? Луций трябваше да дослужи в Сирия още два месеца до трите задължителни години и изведнъж — връщане! Защо? Ще остане ли легионът в Рим? Дали се е случило нещо във Вечния град? Или пък има нещо тревожно у дома?
Мъглата вече не извайва образи, водата я всмука, морето смразяваше дори само като го погледнеш. Непроницаемо е лицето на морето. „Кой ще ми отговори на въпроса, забил се като трън в мислите ми, кой ще изтръгне този трън и кога, о, богове, кой и кога?“ Страхът, че у дома става нещо лошо, терзаеше най-силно Луций. Заради баща му. Разбиранията на неговия баща — Сервий Геминий Курион, един от най-влиятелните членове на римския сенат, бяха известни на всички. Но заради това императорът не би викал сирийския легион в Рим. Просто би предоставил всичко на палача… Мъчителната неизвестност го гнети, отнема багрите на живота. „Кой ще ми отговори?“
Читать дальше