Йозеф Томан: След нас и потоп

— Заповядано ми е да ти бъда на пълно разположение, благородни господарю…

— И това е всичко?

— Всичко, господарю мой. — Пратеникът се оттегли, сиракузките сановници влязоха.

Луций си помисли: „А за това, което ме терзае, отново — нищо.“ Той се обърна към дуумвирите:

— Кажете, драги мои, как се чувствува нашият император?

— Здрав е — каза Комод.

— Болен е — произнесе едновременно с него Аривий.

Луций учудено погледна двамата мъже. Те вдигнаха рамене и отново казаха едновременно:

— Стар е вече.

— След две години навършва осемдесет — добави Комод.

— Ах, какво ли ще стане след две години? — въздъхна Аривий.

— Какво ще стане след два месеца? — леко се усмихна Комод.

Домакинът плесна ръце:

— Роби! Розова вода за ръцете! Освежете въздуха с благовония! Венец за моя гост! Нека дойде нашата домина 21 21 Домина (лат.) — господарка, благородна жена. ! Носете ястия и вино! А ти, мой carissime 22 22 Carissime! (лат.) — Предраги мой! чувствувай се като у дома си при нас.

Угощението бе изискано, но на Луций не му се ядеше. Към досегашните му грижи се прибави нова: как е всъщност императорът? Отговаряше кратко, ядеше малко, пиеше малко, очите му блуждаеха из залата. Аривий имаше добър вкус. Край стените бяха наредени необикновено красиви гръцки статуи с божествени тела и великолепни елински лица. Отвън проникваше вятърът, издуваше завесите, във въздуха се долавяше соленият мирис на морето, беше тихо, само отдалече долиташе мелодия на лира, между мраморните колони на перистила 23 23 Перистил (гр.) — обкръжен с колони двор на римска къща. нахлуваше градината, чиито аромати и свежест изпълваха целия дом…

Накъдето и да погледнеше — цареше покой; само в хората нямаше покой. Въпросите на Луций бяха неприятни за дуумвирите. Те знаеха, че в последно време императорът стегна режима, че законът за обида на величеството — „Lex Criminis Laesae Maiestatis“, — приет някога в защита на сената и императора, ден из ден става все по-страшно оръжие в ръцете на самия император. То е насочено срещу тези, които и до днес не могат да забравят републиката; срещу всемогъщия сенат 24 24 Могъществото на сената. — По време на римската република всички държавни въпроси се решавали от 600-членния сенат, който ръководел римските учреждения. Сенатът приемал депутациите на чуждите страни и представлявал Римската империя в международната политика. , който виждаше в независимото управление на едно лице смъртоносна опасност както за държавата, така и за себе си и поради това тайно мечтаеше да отстрани императора. Сиракузките дуумвири знаеха, че бащата на Луций — Сервий Геминий Курион — е стълбът на сенаторската опозиция, че императорът и неговите поддръжници не се решават да посегнат на Сервий, тъй като той се ползуваше със симпатии и влияние между сенаторите, конниците 25 25 Конник — член на конническото съсловие, финансовата класа на империята. и народа. Но също така знаеха, че животът на Сервий виси на косъм, защото е предостатъчно една дума на доносник и двама фалшиви свидетели, за да влезе в сила законът за обида на величеството, и следващата жертва ще падне. Аривий и Комод са в недоумение: с кого е Луций — императорският воин и дипломат? С императора или с баща си? Те са предпазливи, внимателно подбират думите си.

Луций изпитателно гледа ту единия — ту другия. Не може да изтръгне от тях нито една свястна дума. Щом попита за императора или за Рим — те отклоняват въпросите, изплъзват се, сякаш е забранено не само да се приказва, но и да се мисли за императора и Вечния град. Разговорът край трапезата е муден, с тягостни паузи.

Угощението привърши. Старият Комод се поклони и излезе. Излезе и жената на Аривий.

Аривий — несигурен, неспокоен — остана насаме с Луций. Не желае ли Луций да дойдат онези четирима артисти? Биха го позабавлявали. Не, не. Тишината е толкова приятна.

— Имаш изключително красиви статуи, Аривий. Твоята Артемида 26 26 Артемида (гр.) — богиня на лова; у римляните — Диана. е изумителна! А пък кочияшът! А кой е онзи мъж там с голата глава?

— Моят дядо, консул Гней ггАривий. 27 27 Марк Порции Катон Минор (младши) — наричан още Утически (95–46 г. пр.н.е.) — виден представител на републиканците, воювали срещу Гай Юлий Цезар. След победата на Цезар при Тапсос (гр. в Африка) Катон се самоубива в Утика, откъдето получава прозвището си. — каза замислено Луций.

— Струва ми се, че Катон е от твоя род, мой Луций.