Йозеф Томан: След нас и потоп

Фабий се разкрачи, преви се в кръста на една страна и изведнъж публиката видя въртележка от крака и ръце във въздуха. Шишкото, който искаше да направи същото, се строполи тежко още при първото навеждане. А Фабий продължаваше да се върти като пружина. Одобрителен вик и аплодисменти го изпроводиха зад „сцената“. Волумния и Грав, който беше свалил тогата си, жонглираха с ножове. Ножовете летяха, кръстосваха се във въздуха, остриетата бляскаха на слънцето и се чуваха само глухите удари на дръжките им, когато попадаха с точност в протегнатите длани. После летяха брадвички, след тях — чинийки; Волумния и Грав се надпреварваха в сръчност. Под гръмки аплодисменти Волумния метна Грав на рамо и изтича с него встрани.

Морето прекъсна представлението. То започна да се вълнува силно и разлюля кораба. Наближаваше Месинският пролив с неговите страхотни водовъртежи. Капитанът издаде заповед — всички освен моряците да слязат в трюма. На носа на кораба, — над емблемата — глава на делфин, изкована от мед, — стоеше капитан Харнокс и наведен над морето, надигаше шише с неразредено вино за кураж. Той пиеше още от сутринта. И сега гледаше изцъклено как корабът разсича надигащите се вълни. Отгатваше силата на вятъра и следеше приближаването към опасната среда на пролива. При „затворено“ море нито един капитан не се решаваше да направлява военен кораб. Но този мъж сам се бе предложил и Вителий, като нямаше друг избор, прие.

Луций разглеждаше Харнакс. Не виждаше в него нищо очарователно. Не знаеше и нищо добро за него. Брадясал мъжага в тъмносиня туника, червена кърпа, вързана отзад на врата. Като дете навярно е бил просяк, когато е поотраснал — крадец, а после — пияница и побойник. Смачкан нос, едно-единствено ухо, окичено със златна обица… И навик да се напива до припадък… Този негодник отдавна би трябвало да се люлее обесен на мачтата. Но… кораба направлява умело дори когато е пиян. Днес очевидно е пил два пъти повече.

— Колко ни остава до Мизенум, Харнакс? — извика Луций.

Харнакс обърна към него покритото си с белези лице, като се държеше здраво за перилата, за да изглежда, че стои изправен.

— Нямаше да е толкова далеко, благородни господарю, ако не бяха тези проклети Сцила 32 32 Сцила — скала на италийския бряг при Сицилийския проток, срещу Харибда; според митологията Сцила, дъщеря на нимфата Кратеида, била превърната от магьосницата Кирка в морско чудовище, което живеело в тази скала. и Харибда 33 33 Харибда — морски въртоп в Сицилийския проток. измърмори той. — Като нищо можем да се намерим в търбуха им…

Луций се намръщи:

— Постарай се да преминем добре пролива и не дрънкай толкова, пияницо!

Капитанът, вкопчил се в перилата, направи опит за поклон и после запреплита крака към трюма. Оттам се чуха гневните му команди, подкани и заплахи.

Вятърът така шибаше платното, че мачтата пращеше. Веслата отчаяно скриптяха във вилките. По голите тела на робите-гребци се стичаха поточета пот. Хортаторът 34 34 Хортатор (лат.) — надзирател на гребците. гръмогласно извикваше ритмични команди, за да може флейтистът да дава по тях темпо на весларите. Свистенето на надзирателския камшик с железни шипове глъхнеше в адския шум.

Вълните се издигаха, триремата 35 35 Трирема (лат.) — кораб с три реда весла, един над друг. танцуваше върху тях като орехова черупка и скимтеше като пребито псе.

„Римският войник не знае що е страх“ — беше любимият израз на Луций, с който окуражаваше своя легион в Сирия преди настъплението срещу партите. Спомнил си тези думи сега, той нервно се усмихна. А виж Тит, неговия първи центурион, неговият помощник и дясна ръка: човек ограничен и тъп; войник, който настървено воюва, който не познава копнежа — поне никога нищо подобно не е изрекъл! — нито по жена, нито по семейство, нито по роден край; войник, чиято единствена мисъл е да служи така на Луций, че да му се хареса и да бъде предложен за повишение. Този Тит е спокоен! Гледа си маймунката, която обезумяло наднича изпод платното, и лицето му е равнодушно както винаги. Луций мисли за Сцила и Харибда: „А аз навярно съм блед!“ — каза си той и се обърна към Тит:

— Сега сме на един хвърлей от царството на Хадес 36 36 Царството на Хадес — според гръцката митология — преизподнята, в която царствувал бог Хадес. , Тит. Не се ли страхуваш?

— Не. Всички са в ръцете на Нептун 37 37 Нептун (лат.) — бог на морето и на всички води, изобразяван с тризъбец в ръка; у древните гърци — Посейдон. и нищо не може да се направи. Каквото трябва да става — да става.