Йозеф Томан: След нас и потоп

Луций се взря и видя: пъстрата тълпа на вълнолома се вълнува. Всички сиракузки очи са вперени учудено в него. Кимна към войника, да му подаде шлема. Той блесна на слънцето, пурпурният кичур пера затрептя от вятъра. Възхищението на тълпата стигна чак до палубата. Луций гледаше, както гледат привилегированите, независимите. Ала под маската на величественото му спокойствие се таеше тревожната неизвестност: има ли сред тази тълпа поне един човек, който ще го освободи от опасенията? Кой ще му каже какво става в Рим?

Тогите на сиракузките благородници се открояваха като бели точки върху размазаната сивота. Луций знаеше: тази сивота е плебсът. Той мирише на лук и пот. Ръката му неволно посегна към гънките на тогата, където държеше шишенце с освежителна евкалиптова есенция. Но веднага се спря, за да не промени достолепната си поза. Очите му се плъзнаха към края на вълнолома, където най-после се бяха добрали четирите странни фигури. Техните жестове му подсказаха кои са. Без да мръдне глава, Луций попита центуриона:

Виждаш ли, Тит, тези трима одърпани мъже и жената със засукания хитон? Хистриони 13 13 Хистрион (гр.) — артист. . Струва ми се, че онзи, високия, съм го виждал в Рим. Но как се казваше тоя фокусник?

Въпросът на Луций лети назад. Трима моряци отговарят едновременно:

— Фабий Скавър.

— Да, да, Фабий Скавър — каза Луций. После спря поглед на лодката, която се отдели от вълнолома и пое към кораба. Сиракузките дуумвири 14 14 Дуумвири (лат.) — чиновници, управляващи римска колония или муниципия — гр. в Италия, който се намирал под върховната власт на Рим, но запазвал своето управление и закони; жителите му имали права на римски граждани. Аривин и Комод идваха да поздравят скъпия гост — кой знае дали няма да им потрябва някога! — да му се поклонят и да изразят уважението на провинцията към всемогъщия Рим. Луций нареди да им поднесат чаша черно сирийско вино, направи възлияние на Марс, вдигна тост за императора Тиберий и изпи тежкото вино с двамата. Сановниците отведоха госта на брега. А в това време корабът ще вземе вода, пушена треска и вино; весларите ще си отпочинат. Тълпата се разстъпи. Само четиримата артисти си пробиваха път към Луций. Поклониха му се по азиатски — дълбоко, до пояс, за да види, че и те разбират от светски маниери. Високият вдигна ръце с длани, обърнати напред, леко склони глава и произнесе:

— Благородни господарю, ние сме римски артисти, ние сме римски граждани! (Виж ти колко гордо го каза този безделник!) Цяла година пътуваме из Сицилия със своето изкуство. Копнеем да се върнем във Вечния град!…

Луций си спомни: „Фабий! Фабий!“ — крещеше римската сган на Forum Boarium 15 15 Forum Boarium (лат.) — говежди пазар. , където Луций заповяда да спрат за миг носилката, за да погледа какво прави фокусникът. Красив не можеше да го нарече нито тогава, нито сега, но все пак правеше приятно впечатление. Имаше нещо привлекателно в този мъж. И видът му не бе привичен за комедиант. Добре сложено силно тяло, тъмни очи, сключени вежди, ъгловата брада, поизпъкнала долна устна. Жестовете — волни, смели, сякаш наоколо му бе тясно. „Фанфарон!“ — беше си казал тогава Луций.

Артистът умолително продължаваше:

— Ние сме само четирима… и малко багажец… твоят кораб, благородни господарю…

— Виждал съм те в Рим — прекъсна го Луций. — Гълташе ножове на Форум Боариум…

— Каква чест за мен, господарю, че си ме запомнил! — безцеремонно го прекъсна артистът.

Луций великодушно отмина нетактичността му.

— Ще ни забавлявате по пътя…

Четиримата дълбоко се поклониха.

— Предай, Тит, на капитана…

С едно движение на ръката той отстрани комедиантите и продължи сред тълпата от зяпачи — богоравен в своето величие — към двореца на дуумвира Аривий, където го очакваше угощение. Когато в триклиниума 16 16 Триклиниум (лат.) — трапезария, столова. се отпусна на почетната лежанка край масата, Луций не можа повече да издържи и попита какво става в Рим.

— Вече десет дни те очаква тук пратеник от баща ти, господарю — каза Аривий, погледна към Комод и двамата почтително се изправиха. — Сега ще влезе.

Пратеникът на Сервий, освобожденецът 17 17 Освобожденец — роб, получил свобода от господаря си. Нигрин, носеше добри вести. Сенатор Сервий и матрона Лепида са здрави и приветствуват сина си. И двамата нетърпеливо копнеят по-скоро да го прегърнат. Родният, дом на младия господар живее спокойно под закрилата на родовите лари 18 18 Лари и пенати (лат.) — богове, покровители на къщите, полетата и пътищата. — готов тържествено да го посрещне. След като спре в Мизенум 19 19 Мизенум — римско военно пристанище в най-западния ъгъл на Неаполския залив. , високопоставеният господар Луций ще пренощува в Баи 20 20 Баи — крайморски бани с топли извори; курорт за богатите римляни. , във вилата на баща си. Там всичко е приготвено, включително яздитният кон; сенаторът се надява, че Луций не би ползвал бавните носилки за пътуването си до Рим.