Йозеф Томан - След нас и потоп

Imperium Romanum (лат.) — Римска империя.

Аристотел (384–322 г. пр.н.е.) — виден древногръцки философ, учен и теоретик на изкуството.

Платон (427–347 г. пр.н.е.) — древногръцки философ-идеалист.

Ананке (гр.) — съдба, необходимост.

Сатрап (гр.) — титла на пълновластен наместник на персийския цар.

Фурия (лат.) — богиня на отмъщението; букв.: бяс.

Номенклатор (лат.) — роб или освобожденец, който съобщавал на господаря си имената на гостите или деловите лица.

Демостен (384–322 г. пр.н.е.) — най-прочутият древногръцки оратор.

Алкей (ок. VI в. пр.н.е.) — древногръцки лирически поет.

Бион (ок. 120 г. пр.н.е.) — древногръцки буколически поет (особен род антична поезия, която възпява живота на пастирите).

Сафо (края на VII в. — нач. на VI в. пр.н.е.) — най-голямата древногръцка поетеса, живяла на о. Лесбос.

Киприда — богиня на любовта и красотата; прозвище на Афродита; неин син е Ерос. У римляните — Венера.

Акант (пр.) — южно декоративно растение с големи нарязани листа; орнамент на колона в коринтския, романския и др. стилове.

Тирс (гр.) — пръчка; жезъл на Бакх, украсен на върха с борова шишарка, обвит с бръшлян или лозови листа.

Приап (гр.) — бог на плодородието и размножаването.

Самбука — египетски струнен муз. инструмент, подобен на арфа.

Тибул (54–19 г. пр.н.е.) — римски елегически поет.

Амбра (араб.) — прилично на восък благовонно вещество.

Вакханка (лат.) — жрица на Бакх.

Реторика (гр.) — ораторско изкуство.

Систрон (лат.) — ударен муз. инструмент с метални колелца, ползуван от египетските жреци при някои обреди.

Fuerat quondam… (лат.) — Имало някога…

Signum imperii (лат.) — знаме на империята.

Стоицизъм (от гр. stoa) — колонада; рационалистическо философско учение в древна Гърция и Рим, според което задачата на мъдрия човек е да познае закономерностите на природата и да живее според природата, освобождавайки се от страстите си.

Епикур (341–270 г. пр.н.е.) — древногръцки философ-материалист.

Конкордия (лат.) — богиня на съгласието.

Vivat imperator Tiberius! (лат.) — Да живее император Тиберий!

Архитрав (лат.) — главна, носеща греда, която лежи върху колоните.

Ескулап (лат.) — бог на лечението; у гърците — Асклепий.

Тесера (гр) — кръгла, обикновено металическа плочка, служеща за пропуск в театър, цирк и др.

Весталки (лат.) — жрици на богинята Веста.

Колегия (лат.) — сдружение, общество, комисия, комитет.

Меркурий (лат.) — бог на красноречието, търговията, крадците и вестител на боговете; у гърците — Хермес.

Ромул — според митологията син на Марс и Рея Силвия, основател на Рим — 753 г. пр.н.е., — откърмен с брат си Рем от вълчица.

Планините Албани — намират се на югоизток от Рим; курорт на римските благородници.

Мирта (гр.) — храстовидно растение с вечнозелени листа и бели благоуханни цветове; символ на слава (у гърците) и на любовта (у римляните).

Термантер (лат.) — мангал.

Калда (лат.) — стоплено вино с мед и вода.

Алое (гр.) — тропическо растение с дебели и сочни листа, от което се добивал сок, употребяван за лекарство.

Пренесте — град в Лациум, източно от Рим, известен със своите гадателки; там живеела една от най-древните гадателки Сибила Пренестинска.

Тиренско море — част от Средиземно море между Италия, Сицилия и Сардиния.

Апоксиомен (гр.) — статуя на Лизип, изобразяваща атлет, който се чисти от пясък.

Хераклит (ок. V в. пр.н.е) — древногръцки мислител, един от основателите на материалистическата философия.