Инсула (лат.) — голяма къща с много жилищни помещения, отдавана под наем и обикновено заемаща цял квартал.
Ергастул (гр.) — домашен затвор за роби и длъжници.
Клепсидра (гр.) — воден часовник.
Кубикулум (лат.) — спалня.
Афродита (гр.) — богиня на красотата и любовта; у римляните — Венера, която според митологията се е родила от морските вълни.
Vae mihi et tibi! (лат.) — Горко и на мен, и на теб!
Обол (пр.) — най-дребната монета, една шестина от драхмата.
Харон (гр.) — според митологията превозвал душите на мъртвите през реката на забравата — Лета — за един обол, сложен в устата на покойника.
Кливус Виктория — улица в Рим, която водела от Форума към императорския дворец на Палатин.
Хипнос (гр.) — бог на съня.
Vale! (лат.) — Сбогом!
Терариум (лат.) — специално помещение (или сандък, витрина и др.) за отглеждане предимно на земноводни и влечуги.
Серапис — бог на подземното царство, на здравето, чийто култ в основата си е египетски.
Персефона (гр.) — богиня на природата и пролетното цъфтене на природата; у римляните — Прозерпина.
Изида Лохайска — главна богиня на древен Египет, покровителка на плодородието и майчинството.
Фарос — остров пред пристанището на Александрия в Египет, прочут със своята кула — ок. 110 м. височина, — на която горял огън за упътване на корабите. Оттам нарицателното „фар“.
Юлия — дъщеря на Октавиан Август, втората жена на Тиберий.
Юнона-Монета — прякор на главната богиня в римския пантеон. Наричали я още „Предупредителка“, защото в нейния храм на Капитола се пазели свещените гъски, предупредили страната за нападението на галите (V в. пр.н.е.); в същия храм се секли пари, откъдето идва и нарицателното „монета“.
Палла (лат.) — горна дреха на римските жени, на актьорите и свирачите на лира.
Трапезит (гр.) — сметководител, касиер.
Авгур (лат.) — жрец-гадател, който предсказвал по летенето на птиците.
Понтифекс (лат.) — жрец, член на колегията жреци, която се грижела за опазването на римските религиозни обичаи; начело на колегията — Понтифекс максимус (Pontifex Maximus — главен жрец).
Телус (лат.) — Земя (като планета); богиня на Земята.
Вигили (лат.) — полицейска стража, букв. — бдящи, будни.
Пинциум, Монс Пинциум — хълм в сев. част на Рим.
O, tempora! O, mores! (лат.) — О, времена! О, нрави!
Марк Тулий Цицерон (106–43 г. пр.н.е.) — прочут римски оратор и писател.
Квирити — първоначално название на римляните, по-късно се употребява само в речите.
Гай Юлий Цезар (100–44 г. пр.н.е.) — голям римски пълноводен, завоевател на Галия, автор на „Записки за Галската война“ и „Записки за гражданската война“, След военните си успехи става диктатор в Рим. Привържениците на републиканската свобода организират съзаклятие против него и предвождани от Марк Юний Брут, го убиват на 15 април 44 г. пр.н.е. В този роман сенаторската републиканска опозиция смята Гай Юлий Цезар за враг на републиката и на сената, чиято власт почти изцяло е държал в ръцете си.
Марс Ултор (лат.) — Марс Отмъстителя; бог на войната.
Congiarium (лат.) — дарение от държавата на бедните и войниците в храна, дървено масло, вино и др., което по-късно е заменено с парична сума в размер на 200 сестерции.
Ликтор (лат.) — служител — телохранител на консулите и други висши чиновници; носел е на лявото си рамо емблемата на своя господар, така наречения fasces — сноп здраво свързани пръчки със секира в средата.
Херкулес (пр.) — според митологията най-храбрият елински герой; син на Алкмена и Юпитер.
Еней (лат.) — според митологията праотец на Юлиевия род; син на троянеца Анхиз и Венера.
Харуспекс (лат.) — гадател по вътрешностите на жертвените животни, главно по черния дроб.
Читать дальше