Кони Мейсън - Насила оженена

— Не се бори, скъпа — прошепна Филип с извита в лека усмивка уста, прогонил и сетния остатък от пиянството си. — Няма по-голяма наслада от тази на плътта.

И устните му се озоваха на места, където никога не би трябвало да бъдат, дразнейки, възбуждайки, вкусвайки я, докато тя не усети как някакво тайнствено място дълбоко в нея започва да пулсира в ужасен, все по-нарастващ екстаз и търсещите му устни продължават да я изтласкват все по-нагоре в небесата.

— Филип — замоли го тя, изпаднала почти в делириум, — имай милост!

Но Филип не показваше никаква милост. Всеки мускул в тялото й бе напрегнат като изпъната струна, докато тя се носеше към истината, която дълго бе отричала и от която се бе страхувала. После усещането за време се стопи, когато милиони звезди избухнаха в главата й, изстрелвайки я към небесата, за да се присъедини към бурята, бушуваща извън каютата, безсилна пред този дълго сдържан прилив на емоции, докато тялото й вече нямаше какво да даде.

Когато тя утихна, Филип се надигна и прошепна на ухото й:

— Това беше за тебе, скъпа; а сега за мене;

Тя ахна, когато той навлезе дълбоко в нея, движейки се със силни, сигурни тласъци, докато Габи отново не почувства как по вените й се разлива топлина. Тя отвори широко очи, шокирана и объркана. Възможно ли е той отново да я въздига към върховете на страстта, към екстаза, който бе познала само преди мигове? Но всички мисли изчезнаха, когато тя се присъедини към Филип в неговия бяг към върха.

Габи потъна в някакво езеро от тиха задоволеност, чувайки само виковете на Филип, който се изкачваше към кулминацията си. По лицето му пробягна кратка триумфална усмивка, преди и той да изпадне в забрава, без да обръща внимание на вилнеещата буря и разбунтуваното море.

Бурята вилня три дни без прекъсване. Въпреки че не беше ураган, все пак беше доста страшна морска буря. През цялото това време Габи не излезе от каютата, а Филип — само веднъж или два пъти, колкото да инспектира състоянието на кораба си. Безкрайното време обаче минаваше като миг за любовниците, преплели телата си, докато корабът ги люлееше в люлката на страстта.

Понякога Филип я любеше нежно и полека, а удоволствието й надминаваше всичко, което досега бе изпитвала. Друг път свирепата му страст я помиташе в такава изгаряща вълна, че тя оставаше съвсем изтощена и обезсилена. А имаше и моменти, когато им бе напълно достатъчно да лежат един до друг, допрели тела.

Вече я нямаше невинната, израснала в манастир, непросветена девойка. На нейно място бе дошла една жена, която бе научила много за любовта, бе познала хиляди начини да дава и да получава удоволствие. Но Филип неведнъж бе давал да се разбере, че за него тя не е нищо друго освен инструмент за задоволяване на страстта му. Той все още бе тайна за нея. Защо се държи с нея така сурово? Независимо колко интимни бяха станали, тя не можеше да преодолее студената му резервираност. Винаги държеше настрана от нея една част от себе си, дори в моментите на върховен екстаз. Понякога Габи го мразеше, както и собственото си тяло, което я предаваше. Никакви думи за любов не се откъсваха от устните му. И всеки път — все тази триумфална усмивка издигаше нагоре ъглите на устата му, когато насладата я караше да вика.

Габи се събуди точно когато зората обагряше в пурпур небето на изток, и разбра, че бурята най-накрая е утихнала. Долови суетене и разбра, че корабът отново се подчинява на заповедите на хората, а не на капризната си любовница — морето. Хвърли поглед към Филип и видя, че той още спи; изглеждаше по-скоро като малко момченце, чертите на лицето му бяха изгладени, черната му къдрава коса се спускаше объркана по челото. Потисна подтика си да плъзне ръка по челото му и стана от леглото, внимавайки да не го събуди. Потръпна от студения утринен въздух, обгръщайки с ръце голите си гърди.

Тя не знаеше, че Филип се е събудил и я гледа през спуснатите си клепачи как се мие и се облича. Крехката й красота не преставаше да го смайва. Когато се чу почукване, той веднага стана и започна да обува панталоните си. Ранният им утринен посетител беше камериерът с покана от капитан Жискар да се присъединят към него за топла закуска — първата от три дни насам.

Ако Габи мислеше, че отношението на Филип към нея се е променило през тези три дни, когато той се бе показал като нежен любовник, това не беше така. Държанието му си оставаше хладно и дистанцирано, сякаш интимността помежду им не означаваше нищо. Тя преглътна остатъците от омраза, които запречваха гърлото й като буца, спомняйки си плътските наслади, на които той я бе научил да се радва само за три кратки дни.