Кони Мейсън - Насила оженена

Минаха доста дни, преди Габи отново да срещне Марсел Дювал. Откакто се срещнаха за първи път, той внимаваше и я избягваше, за да не предизвиква Филип към насилие. Мълчаха дори когато се хранеха заедно, защото намръщеното лице на Филип ставаше още по-мрачно всеки път, когато Марсел погледнеше към Габи. Тя нямаше никаква представа защо Филип мрази Марсел. Знаеше само, че е срещнала сродна душа в лицето на този мъж, който й бе предложил приятелство, което тя се боеше да приеме.

Зелените очи на Марсел светнаха одобрително, когато видя Габи, застанала до перилата, с развявана от ветреца пола, която се увиваше около стройните й крака, и с немирни сребристи кичури коса, ветреещи се около лицето й. Не можа да устои на подтика да се присъедини към нея и удоволствието, което се изписа по лицето й, го развълнува повече, отколкото можеше да си представи.

— Какъв късмет да ви заваря сама — прошепна той интимно, с глас, който едва се долавяше от вятъра. — Вашият съпруг така ревниво ви пази, скъпа.

Тя забележимо се изчерви, мислейки колко греши той по отношение на Филип, но не каза нищо, а вместо това се обърна и се загледа в рибите, които изскачаха високо над водата. Скоро сърдечният смях на Марсел се присъедини към нейните сребристи трели — веселостта й бе също така заразителна, както и красотата й.

Габи добре съзнаваше какви страшни последствия би могло да има, ако Филип я завареше така насаме с Марсел, но бе зажадняла за компания, а тази на Филип в никакъв случай не можеше да се нарече задоволителна.

— Невероятни са, нали, господин Дювал? — запита възбудено Габи, сочейки към разлудувалите се риби.

— Наистина невероятни — съгласи се той, докато очите му изпиваха лицето й; мислеше си колко малко е необходимо, за да я направи щастлива. — Но вие приехте да ме наричате Марсел, нали?

— Тогава и вие трябва да ме наричате Габи.

Марсел несъзнателно се приближи още към нея и кичури от косата й, развявани от вятъра, докоснаха лицето му като нежни пеперудени крила. На него му се стори съвсем естествено да обгърне тънката й талия със силната си ръка, когато главите им се наведоха една към друга, за да се чуват по-добре, понеже вятърът ги заглушаваше. Бяха така увлечени, че не видяха как Филип ги наблюдава отдалече, стиснал ръце в огромни юмруци, с очи, излъчващи метален блясък. Колкото и да се опитваше, не можеше да се отърси от усещането, че това се е случвало и преди.

Двамата при перилата не направиха никакъв опит да се разделят. Филип не пропусна да забележи дръзкия жест на Марсел, нито склонността на Габи да приеме прегръдката му. Рязко се извърна и бързо се отдалечи, насочвайки се към каютата си.

След няколко минути Габи осъзна с трепване, че Марсел си бе позволил твърде голяма интимност. Рязко се дръпна, смаяна както от неговата дързост, така и от собствената си склонност да му позволи подобни волности.

— Трябва да тръгвам, Марсел — каза тя, а гласът й трепна нервно. — Страх ме хваща, като си помисля какво може да направи Филип, ако ни види така.

— Вие треперите, скъпа — каза Марсел, като се вгледа внимателно в нея. — Толкова ли се боите от съпруга си? Да не би да се отнася зле с вас? Кажете ми, ако ви нарани по някакъв начин, и аз ще го предизвикам и…

Габи пребледня. Между двамата имаше достатъчно враждебни чувства и без нейно участие.

— О, не, Марсел — прекъсна го тя, — просто… искам да кажа… нашият брак беше уреден и аз още не съм свикнала с нрава му. Но това, че ви имам за приятел, означава много за мене.

— Габи, скъпа, аз винаги ще бъда ваш приятел. Бих могъл да бъда и нещо повече, ако ми позволите — каза той многозначително. — Ако някога имате нужда от помощта ми, само трябва да ме помолите. — Повдигна едната от крехките й ръце и положи топла, влажна целувка върху дланта й.

Подтекстът на думите му не й убягна. Габи си пое остро дъх, издърпа пламналата си ръка и избяга към каютата си с размътена от емоции мисъл. Нахока се, задето постъпва като младо момиче, ухажвано за пръв път от красив мъж.

Влезе в мрачната каюта с лудо туптящо сърце, с пламнали в пурпур бузи и блеснали очи. Облегна се за миг на вратата, опитвайки се да си придаде спокойно изражение. Не забеляза Филип, седнал до масичката, с чаша бренди в ръка пред полупразната бутилка. Денят, който бе започнал с ярък слънчев блясък, внезапно притъмня като буреносен облак, показал се неочаквано на хоризонта; не по-слаба беше и бурята, бунтуваща вътре във Филип.

Габи срещна погледа на студените му сиви очи, когато той вдигна чаша в подигравателен поздрав, а по лицето му пробягна мрачна усмивка. Стана на крака, олюлявайки се, и Габи трепна, когато осъзна, че е пиян.