Кони Мейсън - Насила оженена

Предизвикателно вдигнатата й брадичка подсказваше на Филип, че Габи няма намерение да последва съвета на майка си.

— Боже господи, нима трябва да стана и учител освен любовник? — изруга ядосано Филип. — Добре, невинно дете, виждам, че трябва да ти обясня това, което майка ти е пропуснала.

Без никакви предисловия и със съвсем незавоалирани изрази Филип каза на Габи какво точно възнамерява да направи. Време беше тя да научи каква роля е определена да играе в живота му, разсъди той, и една снизходителна усмивка прекоси лицето му, докато по нейното изразително лице се редуваха потрес, неверие и върховно възмущение.

Устата на Габи оформи едно съвършено „О“ и деликатните й златисти вежди се вдигнаха с няколко инча нагоре.

— Но това не е възможно — протестира тя с едва чут гласец. — Вие сте много… искам да кажа… със сигурност аз съм много…

Смущението я караше да заеква. Изражението му подсказваше, че й говори самата истина и че тя в края на краищата трябва да изтърпи това върховно унижение.

— Не само е възможно, скъпа, но дори в крайна сметка е и приятно — увери я той с тайнствен вид.

Габи отвори уста да протестира, но устните й се озоваха в плен на агонизиращо дълга целувка, бе подложена на атаката на проникващия му и изследващ език. Тя започна да се дърпа, заудря безпомощно по широкия му гръб и рамене, но молбите й стоновете й отлитаха като подхванати от вятър.

Той беше като обладан от бесове. Зърната й, прилични на розови пъпки, бяха сякаш създадени за неговата уста, която ги накара да настръхнат от ласките на езика му. Ръцете и устните му бяха навсякъде по нея, той се опитваше да възпламени искрата на желанието в треперещата й плът. Страстта му растеше с всяка целувка по гърдите и корема й, но отвътре Габи беше като жив труп, изплашена до смърт от мъжа, който я похищаваше. Накрая, безсилен да овладее огъня, който бушуваше в него, той пъхна коляно между бедрата й и обхвана седалището й, за да спре дивото й мятане.

— Послушай съвета на майка си, скъпа — вторачи се той в нея, — защото ще ти бъде по-трудно, ако продължиш да се съпротивляваш. Отначало ще те заболи, но ти обещавам, че следващия път ще е по-добре.

Габи не пожела да го послуша, отбранявайки се срещу неговите попълзновения, стиснала зъби, с напрегнато тяло, като мислено се заклеваше, че никога няма доброволно да се подчини на животинските му подтици.

Макар че Филип се мъчеше да бъде нежен, съпротивата на Габи почти осуети намерението му. Страстта го разяждаше като див звяр, желанието му бе толкова голямо, че той не можа да въздържи мъжествеността си да не проникне в нейната съпротивляваща се плът с брутална сила. Болката беше толкова рязка, че тя изкрещя. Той знаеше, че я наранява, но не можеше да спре, не можеше да сдържи бързите си, задъхани тласъци, които приковаваха стройното й тяло към твърдия дюшек. Те я хвърляха в някаква мрачна бездна и точно когато тя усещаше, че не може повече да издържи, той се вцепени, извика, после тялото му се разтърси конвулсивно, раздирано от собствения му екстаз. Силата на спазмите, раздрусващи тялото му, стресна Габи, тя не можеше да повярва, че същият този акт, който й бе причинил такава непоносима болка, може да бъде за него източник на такова очевидно блаженство.

— Съжалявам, скъпа — изрече накъсано Филип, отдръпвайки се от нея, — но ти не ми позволи да бъда нежен с тебе. Бореше се с мене, сякаш съм някакво животно, затова и аз се държах като животно. Изтрий си очите — добави той малко по-нежно. — Следващия път ще бъде по-добре.

— Искаш да кажеш, че пак ще ме изнасилиш? — възкликна ужасено Габи.

— Да те изнасиля ли? — повтори слисан Филип, вдигайки вежда, което придаде сардоничен израз на лицето му. — Нима е изнасилване, когато един мъж се люби със законната си съпруга?

Виолетовите очи на Габи станаха кръгли и огромни, напълниха се с готови да потекат сълзи. Той се бе показал жесток и омразен, накара я да се подчини на волята му с чисто насилие. Тялото й вече не беше светилище. Той я бе взел с брутално насилие и както тя бе твърдо убедена, това се равняваше на изнасилване.

— Докато продължаваш да ми се налагаш със сила, „изнасилване“ е най-уместната дума за това отвратително деяние — каза тя с равен глас. — Ти ме взе насила. Никога няма да ти го простя. — Сълзите вече се стичаха по бузите й. — Мразя те, Филип — извика тя, изненадана от собствената си дързост. — Мразя те!

С пресилена въздишка Филип се отдръпна достатъчно, за да види дивото изражение в изплашените й очи. Тя изглеждаше толкова млада, толкова уязвима, че той веднага съжали за насилствения начин, по който я бе взел. Но според него би било грешка да постъпи другояче. Трябваше да докаже, най-малкото на себе си, че невинната й красота не може да го трогне. Тя трябваше още от самото начало да се научи да му се подчинява във всичко. Досега не бе показала нито едно от качествата, които трябваше да притежава една съпруга, но с времето щеше да разбере, че той може да бъде доста строг учител.