Памела Травърз - Мери Попинз отваря вратата

Беше една от онези мрачни и студени утрини, които напомнят, че зимата идва. На улица „Черешова“ цареше тишина и спокойствие. Мъглата беше надвиснала над парка като сянка. Всички къщи, обвити от сивата мъгла, изглеждаха абсолютно еднакви. Ветропоказателят с форма на телескоп върху къщата на адмирал Бум беше изчезнал.

Млекарят едва успяваше да вижда пътя.

— Мляко-о-о! — викаше той пред вратата на Адмирала. Гласът му звучеше толкова странно и празно, че самият той се уплаши.

— Ще взема да се прибера вкъщи докато се вдигне мъглата — каза си. — Ей! Гледай къде ходиш — продължи той, когато някаква фигура неочаквано се очерта в мъглата и се блъсна в рамото му.

— Бам-бам-бам-барам-бам — каза някой с тих, приглушен глас.

— О, ти ли си? — въздъхна с облекчение Млекаря.

— Бам! — каза Коминочистача отново. Той държеше четките пред лицето си, за да скрие мустаците си от дъжда.

— Много рано си излязъл днес — подметна Млекаря.

Коминочистачът посочи с черния си пръст къщата на мис Ларк.

— Трябваше да оправя комина преди закуската на кучетата. Защото може да се закашлят от саждите — поясни той.

Млекарят язвително се изсмя. Всъщност така постъпваше всеки, когато се споменаваха кучетата на мис Ларк.

Мъглата продължаваше да изпълва въздуха. На улицата не се чуваше никакъв шум.

— Уф! — каза Млекаря, потрепервайки. — Това спокойствие ме плаши!

И щом каза това, улицата се събуди. От една от къщите се чу внезапен рев, последван от тропот с крака.

— Това е номер седемнадесет! — каза Коминочистача. — Извинявай, стари приятелю, но мисля, че там имат нужда от мен.

Внимателно опипвайки пътя, той стигна до портата и тръгна нагоре по градинската алея…

А в къщата мистър Банкс маршируваше нагоре-надолу, ритайки мебелите във вестибюла.

— Не издържам повече! — крещеше той и бурно ръкомахаше.

— Непрекъснато повтаряш едно и също — проплака мисис Банкс. — Но не ми казваш какво се е случило — погледна го загрижено тя.

— Всичко се е случило! — изрева мистър Банкс. — Погледни това! — той протегна към нея десния си крак. — И това! — продължи той, като протегна левия.

Мисис Банкс внимателно се взираше в краката му. Тя беше леко късогледа, пък и във вестибюла беше мрачно.

— Аз, ъ-ъ-м, не виждам нищо нередно — започна тя плахо.

— Естествено, че не виждаш! — каза той саркастично. — Това е само въображението ми, разбира се, което ме кара да мисля, че Робъртсън Ай ми е дал една черна обувка и една кафява! — и той отново показа краката си.

— О!… — каза мисис Банкс бързо, защото сега тя ясно разбра какъв беше проблемът.

— Можеш да си казваш „О!…“ колкото искаш. Същото ще каже и Робъртсън Ай, като го уволня довечера.

— Той не е виновен, татко! — провикна се Джейн от стълбите. — Просто не е забелязал, всичко е заради мъглата. Освен това той е болен.

— Но е достатъчно здрав, за да направи живота ми непоносим! — каза мистър Банкс сърдито.

— Той има нужда от почивка, татко! — припомни му Майкъл, бързайки надолу по стълбите след Джейн.

— И ще си я получи — обеща мистър Банкс, като грабна чантата си. — Само като си помисля за нещата, които можех да направя, ако не се бях оженил! Да живея сам в някаква пещера, например. Или пък, можех да обиколя света…

— А какво щяхме да правим ние тогава? — попита Майкъл.

— Вие щяхте да се грижите сами за себе си. Заслужавате си го! Къде ми е палтото?

— Облякъл си го, Джордж — каза мисис Банкс смирено.

— Да! — отговори той. — И има само едно копче! Но на мен и толкова ми стига! За вас аз съм само човекът, който плаща сметките… Няма да се прибера за вечеря!

Децата издадоха стон на протест.

— Но днес е денят на Гай Фоукс 1 1 Английски празник. На 5 ноември се прави голяма парцалена кукла, която се разнася из града, а след това се изгаря на клада. Палят се огньове и фойерверки в памет на Гай Фоукс, който на 5 ноември 1605 година е трябвало да подпали буретата с барут в английския парламент, с което да подпомогне свалянето на Джеймз I, но бил предаден и заловен. — Б.пр. — опитваше се да го придума мисис Банкс. — А ти си толкова добър в паленето на фойерверки.

— Никакви фойерверки за мен! — изрева мистър Банкс. — Нищо, освен грижи от сутрин до вечер! — той свали ръката на мисис Банкс от рамото си и излетя от къщата.