Памела Травърз - Мери Попинз отваря вратата

— О, просто се ръкувам сам със себе си — отговори той, пъхайки четката си в комина.

През целия ден децата го гледаха как работи и спореха кой да му подава четките. От време на време влизаше мисис Банкс да се оплаче от шума и да каже на Коминочистача да побърза.

И през целия ден през прозорците се виждаше как мъглата пълзи по улицата. Всички звуци бяха някак глухи. Птиците ги нямаше. Освен стария линеещ скореп, който надничаше през цепнатините на щорите, сякаш търсеше някого.

Най-накрая Коминочистача изпълзя от комина и се усмихна на сръчната си работа.

— Толкова мило от твоя страна! — каза мисис Банкс бързо. — А сега, сигурна съм, че искаш да си събереш багажа и да се прибираш…

— Аз не бързам — възрази Коминочистача. — У нас чаят се пие към шест часа, така че мога да си запълня един час някъде…

— Но не можеш да си го запълваш тук! — мисис Банкс настръхна. — Трябва да подредя тази стая преди съпругът ми да се е прибрал!

— Ще ви кажа нещо… — отвърна спокойно Коминочистача. — Ако имате под ръка една-две ракети, мога да заведа децата в парка и да им покажа малко фойерверки. Така вие ще си починете, а пък и за мен ще е удоволствие. Винаги съм харесвал ракетите, още като момче, а даже и по-рано!

Децата извикаха от радост. Майкъл изтича към прозореца и вдигна щората.

— О, вижте какво е станало! — се провикна той.

И наистина, на улица Черешова бе настъпила промяна. Студената сива мъгла се беше вдигнала. Топла, мека светлина огряваше къщите. Далече на запад блестеше залезът: розов, чист и ярък.

— Да не забравите палтата си! — викна мисис Банкс в последния момент, когато децата изчезваха. После отиде до шкафа под стълбището и извади от там един внушителен пакет. — Заповядайте! — подаде го тя на Коминочистача, задъхвайки се. — И, моля ви, внимавайте с искрите!

— С искрите? — възкликна Коминочистача. — О, те са моето хоби — на първо място те, а след тях са саждите!

Децата подскачаха около него като кученца, слизайки надолу по градинската алея. Мисис Банкс седна да си почине за минута-две на един от покритите с платнени калъфи фотьойли. Скорецът се загледа в нея за известно време, след това поклати глава разочаровано и отлетя…

Денят вече угасваше, когато децата и Коминочистача пресякоха пътя. До оградата на парка те видяха Бърт Кибритопродавача, който беше оставил подноса си с кибритите, беше запалил една свещ и започнал да рисува картини по паважа. Той кимна весело на децата, които бързаха към вратата на парка.

— Всичко, което ни трябва сега — развълнувано каза Коминочистача, — е една малка полянка…

— Която няма да намерите! — каза някой зад гърба им. — След пет и половина паркът е затворен.

От сянката на дърветата излезе Пазачът на парка, който изглеждаше доста враждебно настроен.

— Но днес е Пети ноември — денят на Гай Фоукс! — бързо отговориха децата.

— Заповедите са си заповеди! — отвърна Пазача с непререкаем тон. — За мен всички дни са еднакви.

— Добре де, но къде тогава можем да пускаме фойерверки? — се поинтересува Майкъл.

В очите на Пазача просветна завист.

— Имате фойерверки, така ли? — каза той алчно. — Е, защо не казахте това веднага! — и като издърпа пакета от ръцете на Коминочистача, започна да развързва връвчицата. — Кибрит — това е единственото нещо, което ни трябва сега! — продължи той, задъхвайки се от възхищение.

— Ето — каза Кибритопродавача кротко. Той бе последвал децата в парка и стоеше между тях със запалената си свещ.

Пазачът отвори една връзка с бомбички.

— Те са наши, нали знаете! — му напомни Майкъл.

— Ах, нека ви помогна, моля ви! — каза Пазача. — Откога не съм се веселил в деня на Гай Фоукс — не съм го правил от момче!

И без да изчака разрешение, той запали бомбичките от свещта на Кибритопродавача. От там се изсипаха съскащи потоци огън и гръм: па-па-па… Пазача бързо сграбчи една розетка и я набучи на един клон. Огнените кръгове се завъртяха и заблестяха във въздуха. Той така се въодушеви, че вече нищо не можеше да го спре — продължаваше да пали фойерверк след фойерверк, сякаш беше полудял.

Огнени букети летяха към небето, златен дъжд се сипеше надолу в тъмнината. Мигновено пламваха ярки огнени шапчици, а над клоните на дърветата се рееха блестящи балони. Огнени змийчета се виеха в сенките им. Децата подскачаха, пищяха и крещяха. Пазачът бягаше натам-насам между тях като голямо обезумяло куче. И само Кибритопродавача остана спокоен сред този невъобразим шум и бляскави светлини. Пламъкът на свещта му нито веднъж не трепна, докато те палеха фойерверките от нея.