Памела Травърз - Мери Попинз отваря вратата

Джейн и Майкъл се спогледаха. Очите им мълчешком си казаха всичко, което устните не можеха — нямаше смисъл да чакат да им обясни каквото и да било.

Децата наблюдаваха комичната й борба с дрехите, докато тя се преобличаше. Цък, цък… — разкопчаваха се копчетата. С-ш-ш-ш! — смъкна се и фустата й.

Някакво усещане за спокойствие се прокрадна в детските души и те знаеха, че това е заради Мери Попинз. Гледаха сънливо поклащащата й се нощница и си мислеха за това, което се случи. Мислеха си как се появи за пръв път в къщата, довяна от източния вятър. Как я отнесе чадърът й, когато задуха западен вятър. Мислеха си как се върна при тях през онзи ден, когато пускаха хвърчилото, и как ги изостави отново до днешното си завръщане.

Сега тя беше отново при тях и си беше същата, както винаги. Ето я, снове из детската стая толкова спокойно, сякаш никога не я е напускала. Мислите на Майкъл изникваха като балончета въздух в чаша газирана вода, и преди да успее да ги спре, те вече се пукваха:

— О-о-о! Мери Попинз! — възкликна той. — Беше просто ужасно без теб!

Устните й се разтегнаха. Сякаш щяха да се усмихнат, но явно си промениха намерението.

— По-скоро вие сте били ужасни. Тази къща прилича на мечешка бърлога. Чудя се, как въобще е останал някой тук!

— Но ти ще останеш, нали? — замоли я Майкъл.

— Ще бъдем много добри, направо златни, само и само да останеш! — тържествено обеща Джейн.

Мери Попинз спокойно поглеждаше ту едното, ту другото дете, сякаш виждаше направо в сърцата им и разбираше всичко.

— Ще остана — отвърна тя след кратка пауза. — Ще остана, докато се отвори Вратата — казвайки това, тя гледаше замечтано вратата на детската стая.

Джейн подскочи от уплаха.

— О, не, Мери Попинз! — проплака тя. — Тази врата непрекъснато се отваря!

Мери Попинз я погледна особено.

— Имах предвид Другата Врата — каза тя, като закопчаваше нощницата си.

— Какво ли има предвид? — прошепна Джейн на Майкъл.

— Знам какво иска да каже — отговори той дълбокомислено. — Няма никаква Друга Врата. А врата, която не съществува, не може да бъде отворена. Така че тя ще си остане с нас завинаги — той дори се усмихна при мисълта за такова щастие.

Джейн обаче не беше сигурна. „Чудя се…“ — си мислеше тя, но Майкъл я прекъсна с весело бъбрене.

— Радвам се, че се ръкувахме с Коминочистача — каза той, — това ни донесе страхотен късмет. Може би другият път ще почисти комина на детската, и ще се ръкува и с теб, Мери Попинз!

— Пфу! — отговори тя и си вирна носа. — Благодаря, но нямам нужда от никакъв късмет!

— Да — каза Майкъл, — предполагам, че нямаш. Всеки, който може да се появи от ракета, както ти направи това тази вечер, трябва да е роден под щастлива звезда. Имам предвид, ъ-ъ-ъ, но ти не ме гледаш!

Майкъл замлъкна, защото Мери Попинз се беше втренчила в него толкова странно, че той дори потрепери. Тя стоеше до него, облечена с вълнената си нощница и го гледаше смразяващо.

— Добре ли чух? — запита тя с леден тон. — Наистина ли чух как споменаваш мен във връзка с някаква ракета? — тя произнесе думата ракета по такъв начин, че тя прозвуча наистина шокиращо.

Уплашен, Майкъл се огледа наоколо. Но никаква подкрепа не идваше от страна на другите деца. Разбра, че ще трябва да мине сам през това изпитание.

— Но ти наистина го направи, Мери Попинз! — протестираше той. — Ракетата изпука, и… ти се спусна надолу от небето!

Мери Попинз се приближаваше бавно към него и ставаше все по-голяма и по-голяма, сякаш наистина се увеличаваше.

— Изпука? — повтори тя побесняла. — Аз съм изпукала и съм се появила от ракета?

Той се сви бързо и се притисна към възглавницата си.

— Е, добре де, поне така изглеждаше, нали, Джейн?

— Ш-ш-ш! — изшътка Джейн и поклати глава. Тя знаеше, че тези спорове не водят към добро.

— Трябваше да ти го кажа, Мери Попинз! Ние те видяхме! — скимтеше Майкъл. — И ако това не беше ти, тогава какво беше това? Нали нямаше никакви звезди!

— Изпукала! — каза Мери Попинз отново. — Появила съм се от ракета с пукане! Много пъти си ме обиждал, Майкъл Банкс, но това надхвърля всички граници! Само да чуя още нещо за пукотевици или ракети и… — тя не му каза какво ще направи тогава, но той си знаеше, че при всички положения ще е нещо ужасно.

— Пи-и-у-у-у! Пи-и-и-у-у! — чу се тънко гласче. Старият скорец кацна на перваза на прозореца и възбудено запляска с крилца.

Мери Попинз подскочи към него.

— Махай се, нещастнико! — каза ядосано тя.