Памела Травърз - Мери Попинз отваря вратата

— Бих ви била благодарна, ако оставите обувките ми на мира! — отсече тя. — Да не съм ви клон на дърво, че да висите на мен.

Тя измъкна обувките си от ръцете им и скочи от дървото. А Джон и Барбара, мяукайки като котенца, запълзяха през тревата към нея.

— Хиени! — извика тя, като разтвори пръстчетата, които се бяха вкопчили в нея. — И какво, ако мога да попитам, правите през нощта в парка, и защо приличате на негри?

Те бързо извадиха носни кърпички и започнаха да си търкат бузките.

— Вината е моя, мис Попинз — извини се Коминочистача, — днес почиствах комина на дневната стая.

— Внимавай някой да не те очисти тебе, ако продължаваш така! — отвърна тя.

— Но-но! Хъм-ъм! А-а-ам! Ъ-ъ-ъм! — препречи им пътя Пазача, онемял от изненада.

— Махнете се от пътя ми, моля! — каза Мери Попинз и високомерно го отблъсна, като същевременно побутваше децата пред себе си.

— Това е за втори път! — въздъхна той, защото гласът му изведнъж се възвърна. — Първият път беше с хвърчило, а сега… Не може да вършите такива неща, ви казвам! Това е противозаконно. И, освен това, е и противоестествено.

Той направи възмутен жест с ръката си, но Мери Попинз пъхна в нея едно малко картонче.

— Какво е това? — попита той, като го разглеждаше учудено.

— Билетът ми за връщане — миролюбиво отвърна тя.

Джейн и Майкъл се спогледаха и си кимнаха разбиращо.

— Билет ли, какъв билет? Има билети за автобусите, а също и за влаковете. Но ти дойде тук от… и аз не знам къде. Откъде всъщност дойде? Как отиде там? Ето, това искам да знам аз!

— Който знае много, бързо остарява! — каза Мери Попинз припряно. Тя изблъска Пазачът настрана и го остави да си разглежда малкия зелен билет.

Децата подскачаха и танцуваха около Мери Попинз, докато стигнаха вратата на парка.

— Вървете спокойно, моля — ги смъмри тя. — Не сте в училище за скачачи! И кой от вас, бих искала да знам, си игра със запалена свещ?

— Аз я запалих, Мери — каза Кибритопродавача с готовност. — Аз исках да ти напиша… — той разпери ръце. И всички видяха, че на паважа имаше не съвсем довършен надпис:

ДОБРЕ ДОШЛА

Мери Попинз се усмихна на разноцветните букви:

— Това е едно чудесно посрещане, Бърт — каза тя меко.

Кибритопродавача грабна ръката й и я попита развълнувано:

— Нали ще те видя в четвъртък, Мери?

Тя кимна.

— До четвъртък, Бърт — каза му тя и хвърли смразяващ поглед към децата. — Хайде, без разтакаване, ако обичате! — изкомандва Мери Попинз и ги поведе през улицата към номер седемнадесет.

Горе в детската Анабел се късаше от рев. Мисис Банкс обикаляше нервно хола, изричайки изпепеляващи ругатни. Когато децата отвориха входната врата и тя зърна Мери Попинз, едва не припадна на стълбите.

— Възможно ли е това… наистина ли това си ти, Мери Попинз? — не можеше да си поеме дъх мисис Банкс.

— Възможно е, госпожо — каза Мери Попинз спокойно.

— Но… откъде се появи? — извика мисис Банкс.

— Тя се появи точно от… — Майкъл тъкмо щеше да обясни, когато усети върху себе си погледа на Мери Попинз. Той знаеше много добре какво означава този поглед. И затова започна да заеква, а сетне млъкна.

— Идвам от парка, госпожо — отвърна Мери Попинз с вид на мъченица.

— Слава Богу! — каза мисис Банкс от все сърце. После тя си припомни всичко, което се случи, след като Мери Попинз ги напусна. „Не трябва да изглеждам прекалено доволна — помисли си тя, — защото Мери Попинз ще стане по-високомерна от всякога!“

— Ти ме напусна без предупреждение, Мери Попинз — каза тя с достойнство. — Мисля, че трябва да знам кога идваш и кога напускаш.

— Никой не знае, госпожо — каза Мери Попинз, докато невъзмутимо откопчаваше ръкавиците си.

— И ти ли, Мери Попинз? — попита мисис Банкс със замислен глас.

— О, тя знае — отвърна Майкъл убедено.

Мери Попинз го изгледа сърдито.

— Е, добре, както и да е, вече си тук! — възкликна мисис Банкс. Тя се чувстваше изключително облекчена. Защото сега вече нямаше нужда нито да дава обяви, нито да се обажда на мис Андрю.

— Да, госпожо. Извинете ме — каза Мери Попинз.

И тя кокетно мина зад мисис Банкс и постави пътната си чанта на перилата. Чантата се плъзна бързо по тях с тихо свистене и скокна право в детската стая. След това Мери Попинз подхвърли лекичко чадъра си. Той разпъна черните си копринени крила като птица и излетя след чантата с папагалско цвъртене.

Децата ахнаха от учудване и се обърнаха да видят дали майка им е забелязала какво става.