Памела Травърз - Мери Попинз отваря вратата

Но майка им не мислеше за нищо друго, освен да се обади по телефона.

— Коминът във всекидневната е почистен. Ще имаме агнешки котлети с грах за вечеря. И, най-важното, Мери Попинз се завърна! — крещеше тя, задъхвайки се.

— Не мога да повярвам! — пращеше гласът на мистър Банкс по телефона. — Ще дойда, за да го видя с очите си!

Мисис Банкс се усмихваше щастливо, когато сложи слушалката…

Мери Попинз се качи по стълбите направо в детската стая и децата се втурнаха след нея. Там до камината стоеше пътната й чанта. Чадърът стърчеше на обичайното си място в ъгъла. Изглеждаха грижливо поставени, сякаш са си били там години наред.

В креватчето си Анабел, с посиняло от рев лице, се опитваше да се върже на фльонга. Изведнъж тя видя Мери Попинз, втренчи се учудено в нея и й се усмихна с беззъба усмивка. Сетне се направи на невинно ангелче и започна да свири по пръстите на краката си като на пиано.

— Хм! — каза Мери Попинз строго и сложи сламената си шапка в картонената й кутия. Свали палтото си и го закачи на закачалката зад вратата. Погледна се в огледалото на детската стая, после отвори пътната си чанта.

В нея нямаше абсолютно нищо, освен един шивашки метър, свит на руло.

— Мери Попинз, за какво ти е това? — попита Джейн.

— За да ви премеря — отвърна тя бързо. — Искам да видя какви сте станали.

— Няма нужда — уверено я информира Майкъл. — Всички сме пораснали с по два инча. Татко ни премери.

— Изправи се, моля те! — каза тя студено, без да обръща внимание на забележката му. Премери го от главата до петите и шумно изсумтя.

— Трябваше да се сетя! — намуси се тя. — Станал си от лош по-лош.

Майкъл се облещи.

— Но метрите не мерят в думи, те показват само сантиметрите — сопна се той.

— Виж ти, и откога е така? — каза тя надменно и му тикна метъра под носа. На лентата беше изписано с големи сини букви:

ОТ ЛОШ ПО-ЛОШ

— О-о-о! — прошепна той ужасено.

— Вдигни си главата, моля! — каза Мери Попинз като доближи Джейн с разпънатия метър.

— Джейн е станала Своенравно, Мързеливо, Егоистично дете — прочете тя.

Сълзи бликнаха от очите на Джейн.

— О-о-о! Не съм, Мери Попинз — проплака тя. Наистина, колкото и да е странно, Джейн си спомняше само моментите, когато е била добра.

Мери Попинз обви с метъра и близнаците.

Свадливи

Беше тяхната мярка.

Капризна и Глезена

Пишеше за Анабел.

— Знаех си го! — пъшкаше Мери Попинз. — Чакате само да ми видите гърба, за да го обърнете на зоологическа градина!

Тя уви с метъра собствената си талия и доволна усмивка се разля по лицето й.

По-добра От Всякога, Направо Перфектна

Пишеше на него.

— Не повече, отколкото очаквах — изперчи се тя. И добави със страшен поглед: — А сега бегом в банята!

Те веднага побързаха да й се подчинят. Защото Мери Попинз се беше завърнала и всичко вървеше на пълни обороти. Съблякоха се и се изкъпаха за един миг. Никой не се ослушваше на вечеря, никой не остави в чинията си ни трохичка, ни капчица. Прибраха си столовете, сгънаха си салфетките и сами се пъхнаха в леглата.

Мери Попинз сновеше насам-натам в детската стая и подпъхваше одеялата им. От нея лъхаше старата позната миризма на препечени филийки и колосана престилка. Виждаха жилавата й фигура, съвсем реална и истинска. Гледаха я с обожание и мълчаха.

Майкъл, след като тя го отмина, надникна под леглото си. Там нямаше нищо, освен малко прах и чехлите му. Той надникна под леглото на Джейн, но и там нямаше нищо.

— Но къде смяташ да спиш, Мери Попинз? — полюбопитства Майкъл.

Вместо да му отговори, Мери Попинз докосна вратата на гардероба. Тя се отвори шумно и оттам с грациозен подскок изпадна старото походно легло. То беше оправено, готово за спане. Върху него бяха подредени на спретната купчинка личните вещи на Мери Попинз: сапунът „Слънчеви лъчи“, фибите, шишенцето с парфюм, сгъваемото столче, четката за зъби, захарните бонбони. Освен това и нощниците — една памучна и една вълнена — сгънати и грижливо сложени върху възглавницата. А до тях бяха обувките и доминото, плувната шапчица и албумът за пощенски картички.

Децата гледаха учудено.

— Но как се е оказало всичко това в гардероба? — попита Майкъл. — Днес нямаше и следа от тези неща — знам го със сигурност, защото се крих там от Елън.

Но той не посмя да продължи с въпросите си, тъй като Мери Попинз го погледна така строго, че думите замръзнаха още на устните му.

Тя му обърна ядосано гръб и разгъна вълнената си нощница.