Памела Травърз - Мери Попинз отваря вратата

— Да се ръкуваме, сър! — каза Коминочистача с приятелски глас, когато мистър Банкс се блъсна в него. — Нали знаете, че да се ръкуваш с коминочистач носи щастие.

— Махай се, махай се от тук! — отвърна му мистър Банкс вбесено. — Днес имам лош ден!

Коминочистачът се загледа за момент след него. Сетне се усмихна и звънна на вратата…

— Той не го каза сериозно, нали мамо? Ще се върне за фойерверките! — Джейн и Майкъл се втурнаха към мисис Банкс и я задърпаха за полата.

— О, не мога да обещая нищо, деца! — въздъхна тя, докато гледаше лицето си в огледалото в коридора.

— Да, започнала съм да отслабвам — рече си тя. — Едната от трапчинките ми е изчезнала, а скоро ще изгубя и другата. Скоро никой няма да иска да ме погледне. И за всичко това е виновна Тя!

Като каза Тя, мисис Банкс имаше предвид Мери Попинз, която по-рано беше гледачка на децата. Докато Мери Попинз беше в къщата, всичко вървеше гладко. Но от деня, в който тя ги напусна — толкова внезапно и без предупреждение — нещата в семейството им вървяха от лошо към по-лошо.

„Ето ме и мен — мислеше си мисис Банкс печално, — с пет диви деца и няма ни един човек да ми помогне. Дадох обява, питах приятелките си — нищо не се получи. Пък и Джордж става все по-сприхав и по-сприхав. На Анабел й никнат зъбки, Джейн и Майкъл са толкова непослушни, да не говорим за тези данъци…“

Тя се погледна в огледалото и една сълза се стече точно там, където едно време имаше трапчинка.

— Така не става — си каза тя и изведнъж взе решение. — Ще трябва да извикам мис Андрю!

Като чуха това, и четирите деца се разреваха. Анабел, която беше в детската стая, също писна. Защото мис Андрю някога е била гувернантка на баща им и те знаеха колко е страшна.

— Няма да й проговоря! — крещеше Джейн, обзета от ярост.

— Ще се изплюя на обувките й, ако дойде! — заплаши Майкъл.

— Не, не, не! — виеха Джон и Барбара отчаяно.

Мисис Банкс запуши ушите си с ръце.

— Деца, имайте милост! — проплака тя с последни сили.

— Ако обичате, госпожо — каза Елън, домашната прислужница, като докосна рамото на мисис Банкс. — Дошъл е Коминочистача да почисти комина на всекидневната. Но ви предупреждавам, госпожо, че днес е свободният ми ден! Няма да мога да чистя след него. Така че, това е положението! — и тя шумно си издуха носа.

— Извинете ме! — каза Коминочистача бодро и домъкна в стаята чантите и четките си.

— Кой е това? — се чу гласът на мисис Брил, а и тя самата се зададе от кухнята. — Коминочистачът ли е? Тъкмо когато ще пека сладки? О, не! Съжалявам, че трябва да ви го кажа, госпожо, но ако този разбойник влезе в комина, аз веднага ще си изляза през вратата.

Мисис Банкс се огледа с безпокойство.

— Не съм го молила да идва! — заяви тя. — Дори не зная дали коминът има нужда от почистване!

— Един комин винаги има нужда да му се тегли някоя и друга четка — Коминочистача спокойно влезе във всекидневната и започна да разстила платнището си.

Мисис Банкс погледна нервно към мисис Брил.

— Може би Робъртсън Ай би могъл да помогне… — започна тя.

— Робъртсън Ай е заспал в кухненския килер, завит с най-хубавия ви дантелен шал. И нищо не би могло да го събуди — каза мисис Брил. — Освен, може би, звука на последната тръба, възвестяваща края на света! Затова, ако обичате, оставете ме да си събера багажа.

— О, пусни ме да си вървя, чернилка такава! — отново се провикна тя, защото Коминочистача я беше хванал за ръката и я разтърси със силно ръкостискане. Несмела усмивка се разля по лицето й.

— Добре де, само този път! — каза тя по-миролюбиво и слезе по стълбите към кухнята.

Коминочистачът се обърна с усмивка към Елън.

— Не ме докосвай, черен разбойнико! — изпищя тя с ужасен глас. Но той хвана ръката й, стисна я здраво, и тя също се примири. — Добре де, но внимавай да не изцапаш килима! — предупреди го тя и побърза да се върне към къщната си работа.

— Да се ръкуваме! — каза Коминочистача, обръщайки се към децата. — Това със сигурност ще ви донесе късмет! — той остави по една черна следа на дланите им и те внезапно се почувстваха по-добре.

Сетне той протегна ръката си към мисис Банкс. Като стисна топлите му черни пръсти, тя усети как куражът й се възвръща.

— Трябва да направим най-доброто в случая, скъпи мои — каза тя. — Ще дам обява за друга детегледачка. Може и да излезе нещо по-добро.

Джейн и Майкъл въздъхнаха с облекчение. Поне нямаше да се обажда на мис Андрю.

— А какво правиш, когато ти самият имаш нужда от късмет? — попита Джейн Коминочистача, като го последва в дневната.