Памела Травърз - Мери Попинз отваря вратата

Скорецът отлетя, а тя загаси светлината и се хвърли на леглото си. Чуваше се как сърдито си мърмореше: „Пукотевици!“, докато се завиваше.

Тишината надвисна като облак. После от леглото на Джейн се чу възможно най-тихият шепот.

— Майкъл! — каза тя тихичко.

Той седна на леглото си също толкова тихо и погледна в посоката, в която сочеше пръстът на Джейн.

От ъгъла до камината се просмукваше слаба светлина. Те видяха, че сгъвките на чадъра с папагалска глава на дръжката са изпъстрени с разноцветни звезди. Същите звезди, като тези, които се изсипват по небето, когато пускаш ракети.

Очите им щяха да изскочат от учудване, когато видяха как папагалът си навежда главата. После той започна да вади с човката си звездите от копринените сгъвки, и, една по една, да ги хвърля на пода. Те просветваха там за миг или два, в сребърно и златно, после угасваха и изчезваха. Накрая папагалът си изправи главата и отново се превърна в чадъра на Мери Попинз, който си стоеше спокойно в ъгъла на стаята.

Децата се спогледаха и се усмихнаха, но не казаха нищо. Те можеха само да се чудят и да си мълчат. Те разбираха, че просто няма достатъчно думи, за да се обяснят чудесата, които се случваха с Мери Попинз.

— Тик-так! — тракаше часовникът на полицата. — Заспивайте деца! Тик-так-тик-так…

Те затвориха очите си, а часовникът тиктакаше в такт с дишането им…

Мистър Банкс седеше в кабинета си и дремеше с вестник на лицето. Мисис Банкс зашиваше нови черни копчета на старото му палто.

— Все още ли си мислиш какво би могъл да направиш, ако не се беше оженил? — го попита тя.

— Ъ-ъ-ъ, какво? — събуди се мистър Банкс. — А, не. Имах твърде много проблеми. Пък сега, щом като Мери Попинз се завърна, вече няма да има за какво да мисля.

— Добре — каза мисис Банкс, — а пък аз ще го науча този Робъртсън Ай.

— На какво ще го научиш? — попита мистър Банкс сънливо.

— Да не ти дава една черна и една кафява обувка, разбира се.

— О, не прави нищо подобно — възрази мистър Банкс. — Комбинацията страшно се хареса в офиса. За в бъдеще винаги ще ги нося по този начин.

— Наистина ли? — каза мисис Банкс, усмихвайки се щастливо. Като цяло, тя се радваше, че мистър Банкс се е оженил. А сега, откакто Мери Попинз се бе завърнала, можеше да му го казва много по-често…

На долния етаж, в кухнята, седеше мисис Брил. Полицаят току-що беше изпратил Елън до вкъщи, и беше останал за чаша чай…

— Тази Мери Попинз! — казваше той, като сърбаше шумно. — Днес я има — утре я няма, точно като някоя комета е.

— О, не казвай това! — каза Елън, подсмърчайки. — Надявам се, че е дошла, за да остане тук задълго!

— Може би ще остане — Полицая й подаде носна кърпичка. — Никой не знае със сигурност.

— Ех, и аз се надявам да стане така — въздъхна мисис Брил. — Тази къща е за чудо и приказ, когато Мери Попинз е тук.

— Аз също се надявам на това. Имам нужда от почивка — каза Робъртсън Ай на метлите. Сгуши се по-удобно в шала на мисис Банкс и отново заспа.

Но на какво се надяваше Мери Попинз — никой не знаеше. Защото, както всички знаят, Мери Попинз никога не казваше нищо на никого…

— Хайде де, Мери Попинз! — каза Майкъл нетърпеливо, разхождайки се нагоре-надолу по тротоара.

Мери Попинз не му обърна никакво внимание. Тя стоеше на улицата и се наслаждаваше на отражението си в месинговата табелка на портата на доктор Симпсън.

— Изглеждаш много спретната! — увери я Джейн.

— Спретната! — изсумтя Мери Попинз. — Спретната, с новата си черна шапка със синя панделка? Как така спретната! Красива — промърмори тя, — би било по-близко до истината!

В този приятен майски следобед бяха тръгнали да намерят мистър Туигли. Пианото в гостната се беше разстроило и мисис Банкс беше помолила Мери Попинз да намери акордьор.

— Мога да препоръчам братовчед си, госпожо, казва се мистър Туигли. Живее на три пресечки от тук — съобщи Мери Попинз.

Когато мисис Банкс каза, че никога не е чувала за него, Мери Попинз с обичайното си сумтене припомни, че нейните роднини са само сред най-отбраното общество.

И сега Джейн и Майкъл, които вече се бяха срещали с двама от роднините й, се чудеха какъв ли ще е мистър Туигли.

— Мисля, че ще е висок и слаб като мистър Търви — каза Майкъл.

— А пък аз мисля, че ще е нисък и дебел като мистър Уиг — възрази Джейн.

— Никога не съм виждала друга такава двойка мислители! — каза Мери Попинз. — Ще си изтощите мозъците. Свийте тук, ако обичате!