Умберто Еко - Баудолино

Нея година Баудолино прекарал малко време в двореца (където, когато бил там, обикалял изпълнен със смесица от страх и желание да срещне Беатрикс, и това било ужасно). Фридрих трябвало първо да си разчисти сметките с поляците (Polanos de Polunia, писал Отон, gens quasi barbara ad pugniandum promptissima 11 11 Поляците от Полония… племе почти варварско и войнствено (лат.). — Бел.пр. ), през март свикал нов събор във Вормс, за да подготви поредното слизане в Италия, където Милано и неговите съюзнически градове отново ставали все по-непокорни, следвали съборът в Хербиполис през септември, после в Безансон през октомври, с други думи, сякаш дяволът му се бил заврял под кожата. Баудолино обаче си стоял повечето време в абатството на Моримонд с Отон, продължавал да учи при Рахевин и преписвал трудовете на все по-болния епископ.

Когато стигнали до онази книга от Хрониката, в която се говорело за презвитер Йоан, Баудолино го попитал какво означава да бъдеш християнин, но Nestorianus. Значи тези несторианци били малко християни и малко нехристияни?

— Синко, да ти кажа правичката, Несторий е еретик, но ние му дължим много. Знай, че в Индия, след проповедите на апостол Тома, именно несторианците разпространили християнската вяра чак до границите с онези далечни страни, откъдето иде коприната. Несторий направил една-единствена, но много голяма грешка — по въпроса за Иисус Христос, нашия Бог, и за неговата пресвета майка. Ето, ние твърдо вярваме, че съществува една единна божествена природа и че все пак Троицата, в единството на тази природа, се състои от три отделни личности — Отец, Син и Свети Дух. Но също така вярваме, че Христос има една личност, божествена, с две природи — човешка и божествена. Несторий пък твърдял, че макар Христос да има две природи, човешка и божествена, той имал и две личности. Следователно Мария е родила само човешката личност на Христос и не можела да бъде наричана Божия майка, а само майка на Бога-човек, не Теотокос, тоест Богородица, а в най-добрия случай Христотокос.

— А грешно ли е да се мисли така?

— Грешно е и не е грешно… — вече подразнен обяснил Отон. — Човек може да обича Светата Дева и когато я вижда, както я е виждал Несторий, но естествено ще й отдава по-малка почит. И после, личността е индивидуалната форма на едно рационално същество и ако у Христос се съдържат две личности, то у него би трябвало да се съдържат и две индивидуални форми на две рационални същества. Какво ще стане, ако започнем да разсъждаваме така? Ще излезе, че Христос един ден е мислел по един начин, а на следващия — по друг. Но това не значи, че презвитер Йоан е коварен еретик, макар че ще е добре да се свърже с някой християнски император, който да го убеди в правата вяра, и понеже без съмнение е честен човек, няма начин да не се покръсти. И все пак е ясно, че ако не се заловиш да понаучиш малко теологията, никога няма да разбереш тези неща. Ти си будно момче, Рахевин е добър учител, що се отнася до четенето, писането и донейде смятането, ще научиш някое и друго граматическо правило, но четирите и седемте изкуства са друга работа; за да стигнеш до теологията, трябва да изучиш диалектиката, а тези неща няма да можеш да ги усвоиш тук, в Маримонд. Ще трябва да отидеш в някой studium, в някое училище, каквито има в големите градове.

— Но аз не искам да ходя в никакъв studium и дори не знам какво значи това.

— Когато разбереш какво представлява, ще си доволен, че си отишъл. Разбираш ли, момчето ми, всички казват, че човешкото общество се основава на три сили — военните, монасите и селяните, и това може би е било вярно до вчера. Но живеем в нови времена, в които ученият, и без да е монах, добива също толкова голямо значение, той може да изучава правото, философията, движенията на звездите и много други неща, и не винаги се отчита за това, което прави, пред своя епископ или своя крал. И тези студиуми, които напоследък никнат в Болоня или в Париж, са местата, където се отглежда и предава знанието, което е един вид власт. Аз бях ученик на великия Абелар, Бог да прости този човек, който извърши много грехове, но и с много страдания ги изкупи. След нещастието, когато злобната мъст го лиши от мъжественост, той стана монах и после абат, и живя дълго на този свят. Но на върха на славата си той беше учител в Париж, обожаван от студентите и почитан от властниците именно заради своите знания.

Баудолино си казвал, че никога не би изоставил Отон, от когото продължавал да научава толкова неща. Но още преди дърветата да цъфнат за четвърти път, откак го бил срещнал, животът на Отон вече едва мъждукал заради пристъпите на маларична треска, болките във всички стави, водата в гръдния кош и, разбира се, каменната болест. Много лечители, между които някои араби и евреи, и значи най-доброто, което един християнски император можел да предложи на един епископ, били терзали вече изнемощялото му тяло с неизброимо количество пиявици, но по причини, които тези върхове на науката не можели да си обяснят, състоянието на болния, след като му източили почти цялата кръв, станало по-лошо, отколкото ако му я били оставили.